— Значи тук се твори магията — опита се да надвика шума Корд.
— Защо си дошъл, Корд? — попита направо тя.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че чистенето ти ми липсва?
— Какво стана със старата ти прислужница?
— С нея не ми е забавно както с теб.
— Корд…
— Да се чупим оттук, а? — предложи той.
— Мислех, че Брайс си заминава. — Тя извади блендера от гнездото и пресипа кремообразната напитка в бяла чашка, украсена с противно жълто усмихнато личице.
— Не говорех за чистенето — уточни той. — Отивам да преживея едно приключение и искам да дойдеш с мен.
— Не знам. — Опашката зад Корд започваше да негодува. — Петнайсет нанодолара — поиска Райлин и му подаде лешниковото фрапе.
— Ако дойдеш, обещавам да изпия гнусната смес, която ме принуди да купя — обеща Корд, погледна скенера за ретина и кимна, за да потвърди плащането.
— Майърс! — изрева Буза. — Побързай!
Това беше последната капка. Кръвта на Райлин беше кипнала. Тя се обърна и застана на вратата, с ръце на кръста.
— Знаеш ли какво? — викна гневно. — Не ми е добре. Струва ми се, че се върнах на работа прекалено рано. Може би защото шефът ми ме изнуди и ми каза, че ако не се върна, ще ме уволни.
Той вдигна поглед, по горната му устна бяха полепнали трохи от чипса.
— Ако си тръгнеш сега, уволнена си.
Райлин свали табелката с името си с драматичен жест.
— Тогава чао — отвърна и я хвърли на пода.
— Да се разкараме оттук — обърна се към Корд и забърза през вратата за служители. Разсмя се при мисълта, че на Буза ще му се наложи да се разправя сам с гневната тълпа клиенти. Господи, колко беше хубаво! Беше фантазирала как напуска още от първия си ден тук. Знаеше, че утре направо ще изперка, когато започне да си търси нова работа, но в момента бе доволна от себе си.
— До дъно — подвикна Корд и отпи от леденостудената гъста като сироп течност. Задави се, но успя да преглътне и последната капка. Райлин не се сдържа и се разсмя, малко истерично.
— Къде отиваме? — попита тя и се качи заедно с Корд на железницата към Кулата.
— Мислех си за вечеря — отвърна той. — Гладна ли си?
Райлин го погледна и смръщи чело, но този път той не се шегуваше.
— Още е десет сутринта — изтъкна тя.
Той се ухили.
— Не и там, където отиваме.
Райлин не разбра, докато не слязоха на Гранд Сентръл, транспортния център, който заемаше шест етажа и огромна част от източната част на Кулата. Остави Корд да я води по прочутите мраморни стълби, извадени от оригиналната Гранд Сентръл, покрай релсите на железницата и асансьорите, към най-далечната част на гарата.
— Чакай — спря го, когато разбра. — Ти да не би… аз не…
— Късно, вече е време за нашия влак — сряза я Корд и я поведе по перона на вакуумния Хайпърлуп към извит вагон с формата на куршум, над който блестеше надпис „Paris Gare D’Ouest“. Райлин бе толкова шокирана, че дори не намери сили да протестира.
Във вагона имаше четири двойки седалки, дълбоки, удобни, в наситено пурпурно, всяка със заглушаващи стени за повече спокойствие.
— Места 1А и 1В — посочи Корд.
Райлин тръгна по пътеката.
— Корд, не мога да приема. Прекалено е. — Не беше сигурна колко струва първа класа в Хайпърлуп, но имаше чувството, че не желае и да научи.
— Както кажеш. — Корд се настани до прозореца. — Ако не искаш да дойдеш, не идвай. И в двата случая аз отивам в Париж. — Само че решавай по-бързо — добави той. По високоговорителите бе започнало обратното броене. — След деветдесет секунди този влак ще бъде дълбоко под Атлантически океан и ще пътува към Европа с дванайсет хиляди километра в час.
Райлин се врътна към входа, готова да скочи на перона и да забрави за този откачен ден, може би дори да се върне при Буза и да го моли да й върне работата. Нещо обаче я спря. Тя наблюдаваше, очите й приковани в екрана, докато обратното броене показваше, че остава по-малко от минута. След това се върна на първия ред. Вече бе взела решение.
— Хайде да се сменим.
— Нали знаеш, че няма гледка, освен стените на тунела — каза й Корд, но вече разкопчаваше магнитния колан и се местеше на мястото до пътеката.
— Пет пари не давам за тунела. Просто искам да видя Париж в първия възможен миг — обясни тя и се настани в мига, в който влакът започна да набира скорост.
Тричасовото пътуване мина по-бързо, отколкото Райлин бе предполагала. Корд поръча кроасани и кафе с мляко и за двамата, а тя гледа старо видео на френски, на 2D, което не разбра. Беше за французин с голям нос, влюбен в тъмнокоса жена.
— Нали знаеш, че можеш да превключиш на английски — прошепна Корд, но тя го перна, за да замълчи. Харесваше й звученето на френския, мелодичен и мек. Сякаш вкусваше мед.