Разговорът между двамата течеше приятно. Уот внимаваше какво казва, така че не разправяше лъжи за себе си, но подхвърляше достатъчно имена и случки от живота си, така че Ейвъри да не започне да задава въпроси за присъствието му в нейния свят. Много се стараеше разговорът да се върти около нея. Благодарение на Надя задаваше правилните въпроси, достатъчно конкретни, за да изглеждат задълбочени, и без същевременно да са твърде лични. Всеки път, когато Ейвъри се усмихнеше, той усещаше, че е постигнал малка победа.
И тогава, най-неочаквано, тя пребледня, когато видя нещо в тълпата. Уот се обърна и се запита какво я е разстроило, но пред погледа му беше пълното заведение.
— Между другото, познаваш ли Минг? — попита тя и едно момиче с тъмна коса до раменете и яркочервена усмивка пристъпи напред. — Минг също харесва това шоу — продължи тя и Уот си припомни, че бяха говорили за нещо на холограмите, които той никога не беше виждал, а беше споменал за тях, защото Ейвъри повдигна въпроса.
— Минг, това е Уот. — Ейвъри заобиколи и двамата с мила усмивка. — Извинявайте, трябва да проверя нещо. Веднага се връщам — обеща тя, въпреки че и тримата бяха наясно, че няма да стане.
— Здравей, Уот… — започна Минг.
— Извинявай — прекъсна я той и тръгна към изхода. Трябваше му минутка, за да помисли, да си избистри главата и да разбере какво се беше случило, за да обърка плановете му с Ейвъри.
Не че тя не се интересуваше. Това му беше съвършено ясно. Ако не го харесваше, щеше да прекъсне разговора много по-рано. Беше разговаряла с него поне двайсет минути, цяла вечност за подобно парти. Беше се смяла на шегите му, беше искрено заинтригувана, докато нещо — или някой — не я разстрои. Може би приятел, реши той, или нещо свързано с планирането на партито. Или пък друго момче, обади се по-цинична част от него.
Уот се облегна на стената и се загледа в блестящите балончета, които се движеха бавно в заведението като алкохолни дирижабли. Във всеки друг случай досега щеше да се е отказал, да каже, че тук не става, и да се махне. Проблемът беше, че не искаше да се маха. Не искаше да говори и с други момичета. Нито с никого.
„Ти наистина я харесва“, отбеляза Надя, тъй като известно време той не каза нищо.
„Да, може би“. Погледът му беше все още прикован в Ейвъри, докато тя се движеше през препълненото помещение като златен маяк.
ЛИДА
Лида обикаляше периферията на „Бъбъл Лаундж“, стиснала нелепата си бяла сламка толкова силно, че тя остави вдлъбнатина на дланта й. Партито беше суперско — тя не очакваше нищо друго от Ейвъри. Освен това знаеше, че изглежда зашеметяващо в новата си рокля с една презрамка. Обаче беше неспокойна. Пиеше й се, макар да си бе обещала да не близва алкохол тази вечер, обещание, което досега бе успяла да спази. Досега.
Забеляза Ейвъри и Ерис в центъра на заведението и за момент я бодна познатата завист. Ейвъри, разбира се, беше наистина съвършена. Само че Лида ревнуваше и от Ерис, от начина, по който тя, незнайно как, успяваше в прекалено късата си кожена дрешка да изглежда като кралицата на всичко. Всичко идваше от начина, по който се движеше, от небрежната самоувереност, с която се държеше, от презрението, с което изричаше команди. Лида бе по-скоро готова да умре, вместо да си признае, но в седми клас тя се опитваше да имитира движенията на Ерис пред огледалото. Така и не успя да постигне същия ефект.
Замисли се дали да не отиде при тях, но се отказа. Странната враждебност на Ейвъри й действаше зле.
А и защо не бе видяла Атлас тази вечер Все още не беше сигурна какво става между тях. Когато плановете им да излязат заедно се превърнаха в обща игра на АР, тя се уплаши, че той не се интересува. Оттогава обаче си разменяха фликъри непрекъснато — за глупости като училище и любимия им холосериал „Майк Волето“ и дали си струва да се ходи на мачовете на хокейния отбор този сезон. Лида бе сигурна, че някои от фликърите са многозначителни. Но пък от срещата им в грил „Алтитюд“ бяха минали две седмици, а Атлас все още не се беше задействал. Какво чакаше?
Тя погледна кехлибареното балонче, което се носеше наблизо. Една глътчица нямаше да й навреди, нали? Позволи си да отпие дълга глътка и се наслади на приятната топлина, която уискито разля в тялото й чак до пръстите на краката във високи сребърни сандали.
Тълпата пред нея се размести и тя забеляза Атлас в другия край на заведението.