И без да мисли, тръгна към него.
— Здрасти — започна тя, развълнувана от усмивката, която затрепка по лицето му, когато я видя. — Как върви?
— Нали знаеш. — Той посочи наоколо, тълпата гости, цветните балончета. — Всичко е толкова…
— Толкова в стила на Ерис ли? — попита Лида и Атлас се разсмя.
— Именно.
— Чух за новата ти работа — добави тя и й се прииска разговорът да не беше чак толкова неангажиращ.
— Да, засега е супер. — Той беше започнал работа в една от инвестиционните компании на баща си и бе отложил постъпването си в „Кълъмбия“ за следващата есен. Сви рамене. — Мисля да кандидатствам и за други колежи, след като разполагам с време.
— Искаш да се махнеш от Ню Йорк ли? — Колкото и време да го познаваше, мислеше Лида, нямаше да успее да го разбере.
— Има и други места по света, освен Ню Йорк — отвърна той.
— Да. И понеже си ги обиколил всичките и си прекарал по една седмица във всяко, вече си експерт — засече го Лида.
За нейна изненада той се разсмя.
— Права си, не съм експерт. Както казват хората, колкото повече виждаш, толкова по-малко знаеш.
Лида не беше чувала този израз. Беше й писнало да се опитва да разбере какво има предвид Атлас, какво иска.
— Объркваш ме — призна тя честно.
— И ти мен.
Лида го наблюдаваше как отпива от кехлибареното балонче. Неочаквано музиката й се стори по-бърза, в тон с бесните удари на сърцето й.
Не издържаше повече. Импулсивно, също както когато бяха в Андите, тя се приближи и го целуна.
Той отвърна. Лида пристъпи по-близо, плъзна ръка и вплете пръсти в косата му, нервите й неочаквано се възпламениха. Във вените й плъзна чист окситоцин. Най-сетне!
След миг се отдръпнаха един от друг. Лида вдигна поглед, за да прецени реакцията му, и… видя Ейвъри. Приятелката й беше застанала на не повече от метър от тях. Беше пребледняла, веждите й бяха извити от отвращение и ужас.
Лида примигна и пристъпи напред, но преди да успее да каже и дума, Ейвъри се обърна и потъна в тълпата.
ЕРИС
За пръв път от седмици животът на Ерис беше какъвто трябва.
Партито беше невероятно. Ейвъри беше надминала себе си във всяка подробност, от слайдшоуто, което се прожектираше на една стена, до поръчковите сламки, на които пишеше „Честит рожден ден, Ерис!“ с мънички блестящи букви. „Бъбъл Лaундж“ беше по-пълен, отколкото Ерис го беше виждала някога. Всички известни личности бяха дошли и си говореха, пиеха, празнуваха нейния празник.
Единственият, който не благоволи да дойде, беше Корд. Тя не очакваше всъщност да се съберат тази вечер, не очакваше нищо от него, но си мислеше, че все пак ще дойде, просто като приятел. Партитата винаги бяха по-забавни, когато идваше Корд. За момент се замисли дали да не му фликърне, но след начина, по който бяха приключили взаимоотношенията си, не беше сигурна дали иска.
Друга част от нея — една малка и глупава част — се питаше дали не бе трябвало да покани Мариел. Не че искаше отново да се натиска с нея. Но пък Мариел се бе държала мило с нея, когато никой друг не я поглеждаше, и Ерис с неудобство си помисли, че не се е отнесла добре с нея.
Престани, каза си тя и решително изтласка тези спомени от мислите си. Това беше нейното парти и нищо не беше в състояние да го скапе.
— Ерис?
Обърна се и с изненада видя, че Лида приближава сама, без Ейвъри. Не че не харесваше Лида. Просто двете почти нямаше за какво да си говорят. Ерис чувстваше, че Лида говори едно, а има предвид друго, сякаш тайно се забавляваше за чужда сметка. Дори комплиментите й криеха двойно значение.
В този момент обаче тя й се стори искрена, изпълнена с надежда.
— Честит рожден ден! Невероятно парти — възкликна тя.
— Благодаря. Изцяло е дело на Ейвъри — отвърна Ерис и си позволи да се усмихне смутено.
— Питах се… — Лида си пое колебливо дъх. — Имам предвид… исках да те попитам дали Ейвъри не е казала нещо…
— Ерис! — Минг разблъска тълпата. На устните й играеше странна усмивка в яркочервено. — Ейвъри те търси в страничната зала.
Ерис понечи да се обърне, но Лида застана пред нея.
— Искаш ли да… — започна тя, но Лида поклати глава и в очите й заблестя нещо неясно.
— Всичко е наред — отвърна. — Върви, рожденичке.
Ерис кимна и вълнението я завладя, докато вървеше до Минг. Усещаше, че всички в заведението я наблюдават, следят всяко нейно движение, коментират тихо партито, възхищават се на роклята й. Стрелна Минг с поглед. Момичето вървеше вдървено до нея. Ерис открай време се дразнеше от нея, защото тя вечно им досаждаше с Ейвъри, копираше всичко, което те правят. Само че благодарение на разговора с Лида бе настроена благосклонно.