— Роклята много ти отива. — Тя кимна към обсипаната с пайети права рокля на Минг.
— М-м-м — отвърна уклончиво Минг.
— Забавляваш ли се? — пробва Ерис отново и усети раздразнение.
— Разбира се. Ами ти? — Когато Ерис кимна, Минг се усмихна отново и заяви тайнствено: — Нощ, пълна с изненади.
— Знаех си аз, че Ейвъри е планирала още нещо! — възкликна Ерис, когато завиха зад ъгъла. Ахна, когато видя изненадата. В средата на помещението се носеше сцена, украсена с розов брокат и с многопластова торта на височината на рожденицата. Ейвъри, Риша и Джес бяха застанали в средата на платформата. Когато тя прелетя бавно покрай Ерис и Минг, Ейвъри се измести на една страна и двете момичета се качиха при нея.
— Не мога да повярвам! — разсмя се Ерис, очарована от тайната на най-добрата си приятелка.
Ейвъри само се усмихна и я прегърна.
— Ти го заслужаваш — отвърна тя и тласна Ерис към центъра, когато сцената се издигна по-високо, над главите на гостите, за да се понесе обратно към главната част на заведението.
Музиката неочаквано спря и настана тишина. Всички гледаха очаквателно Ерис. Тя имаше чувството, че лицето й ще се пръсне от толкова много усмивки.
— Благодаря ви на всички, че дойдохте — започна тя на микрофона и около нея избухнаха овации. Тя изчака шума да утихне, наслаждаваше му се. — И благодаря на Ейвъри, че планира всичко.
Ейвъри пристъпи напред и каза високо и звънко:
— Честит рожден ден, Ерис!
— По-късно ще има афтърпарти! — намеси се Минг и също пристъпи напред. Погледна многозначително Ерис. — Няма да бъде у вас, предполагам, нали?
Ейвъри се овладя първа.
— Ерис няма да организира афтърпарти, но може би аз ще…
— Да, връзва се. Предположих, че Ерис няма да кани гости, при положение че баща й възнамерява да продаде апартамента. Мама е брокер на сделката — продължи Минг. Обърна се към Ерис с невинно изражение. — По всичко личи, че не сменяте мебелите, както разправяш.
На Ерис й прилоша, когато разбра какво става. Всичко беше заради Корд и острата забележка, която бе направила преди часа по йога миналата седмица, както и останалите дребни агресивни нападки, които бе насочвала към Минг. Сама си беше виновна, поне донякъде.
— Мислихме по въпроса, но след това…
— Исках да ти организирам афтърпарти в „Нюаж“ — продължи безмилостно Минг, — но отидох на рецепцията за специални събития и ми казаха, че не си отседнала там. — Тълпата зашумя. Ерис усети как се изчервява. — Къде живееш, Ерис?
— Сега се местим и…
— Честит рожден ден — прекъсна ги Ейвъри и вдигна ръце във въздуха, за да запали свещите, които пламнаха в розово. Песента продължи, но вече не звучеше толкова весело. Ерис забеляза, че всички си шепнат и проверяват разни неща на лещите си. Минг беше зачекнала нещо и сега невидимата клюкарска машина търсеше отговори.
Очите й се наляха със сълзи. Тя зарея поглед над гостите на партито, което бе огромно вълнение цяла вечер, над прекрасно облечената тълпа и скъпите балончета с алкохол и неочаквано се почувства като натрапница. Старият й живот вече не й принадлежеше. Тя бе никоя и щеше да се прибере в сбутания апартамент, пълен с хлебарки, на три километра под тях. Не можеше дори да се върне в стария си апартамент, дори да искаше, защото баща й очевидно бе решил да го продаде. Знаеше, че той е отседнал в „Нюаж“, но не беше наясно каква болка му носи всеки момент в старото им жилище, заради спомените, които го изпълваха като призраци. Усети, че се вледенява заради загубата, че е изгубила завинаги дома от детството си.
Това беше последната частица от стария й живот, която си отиваше завинаги. Тя не беше Ерис Дод-Радсън. Вече не.
Песента свърши.
— Пожелай си нещо, Ерис! — започна ведро Ейвъри, но Ерис просто поклати глава, тъй като нямаше сили да говори.
— Ерис… — Ейвъри протегна ръка към нея, но бе закъсняла.
Ерис вече се беше обърнала и тичаше лудешки към изхода на „Бъбъл Лаундж“, а по лицето й се стичаха сълзи.
ЛИДА
— Ето те и теб.
Лида закрачи стегнато към мястото, където Ейвъри беше застанала сама и пиеше от едно балонче. Синята му светлина блестеше по лицето й, подчертаваше гланца по устните и клепките и тя изглеждаше почти като създание от друга планета. Повечето момичета бяха с брокат, с изключение на Лида — той винаги й придаваше вид на клоун заради по-тъмната й кожа.
— Здрасти, Лида — отвърна Ейвъри. Понечи да се обърне.