Хубавото бе, че тази вечер щеше да разполага с апартамента и нямаше да й се налага да седи прибрала крака срещу майка си на масата, където коленете им се удряха, докато ядяха нудълс и зеленчуков бульон в пълно мълчание.
Напоследък Ерис често бе сама. След трагичното парти по случай рождения й ден, когато всички научиха истината за бедността й, се чувстваше изолирана и отритната. Всичките й приятелки, разбира се, твърдяха, че всичко е наред; на следващия ден до една й пуснаха съобщения, за да я подкрепят, все още се мотаеха с нея в училище, непрекъснато питаха дали има нужда от нещо. Не че Ерис им вярваше. Приятелството с Ейвъри отбиваше най-неприятното, но въпреки това всеки път, когато минаваше по коридора, около нея се носеше шепот, десетки погледи следяха всяко нейно движение. Долавяше съжалението в гласовете на съучениците си, когато обсъждаха колко ужасно се чувства, въпреки че мнозина, в това Ерис бе сигурна, се радваха на падението й.
Миналата седмица всеки ден след училище се прибираше право в апартамента и колкото и да беше невероятно, си пишеше домашните — просто нямаше какво друго да прави — и си лягаше рано, а след това лежеше и мигаше в мрака. Дори след като най-сетне заспеше, сънищата й бяха пълни със заключени стаи и трескаво преследване по безкрайни тъмни коридори. Нямаха нищо общо със сънищата за летене и пъстрите фантазии, които качваше на Твореца на сънища.
Като цяло седмицата беше кошмарна. Искаше й се да има още някой, с когото да поговори, освен с Ейвъри. Ако двамата с Корд все още бяха заедно, можеше да избяга у тях. Непрекъснато забавяше крачка пред апартамента на Мариел, но след това въздъхваше и продължаваше. Не бе забравила как избягваше момичето след онази нощ преди два уикенда, така че сега не можеше просто да почука на вратата и да я покани да излязат.
Пристъпи нетърпеливо от крак на крак. Всичко на горните етажи беше много по-бързо. Там роботите сканираха покупките и сметката бе готова за секунди, след това дрон ги доставяше, където трябва. Тя обаче бързо научи, че нищо тук долу не е автоматизирано и така ефикасно.
Най-сетне Ерис пристъпи към касата и старата касиерка започна да маркира покупките й с безобразно стар ръчен скенер. Ерис се изключи, погледът й се насочи към прашния щанд за сирене; мелачката за ядки скърцаше шумно, момичето на съседната каса беше с дълга пясъчноруса плитка и големи тъжни очи. Приличаше на тринайсетгодишна.
— Шейсет и два долара и двайсет и шест цента — разнесе се монотонният глас на касиерката. Ерис извади таблета си от чантата, прокара го пред скенера и машината подсвирна гневно. — Транзакцията е отказана — каза касиерката и в гласа й прозвуча раздразнение. — Имате ли друга сметка, която можете да използвате?
— Ами… — Ерис сведе поглед, пръстите й се плъзнаха по екрана, докато извикваше баланса на сметката, и неочаквано усети, че й призлява. В сметката й имаше по-малко от петдесет нанодолара. Как бе възможно да се случи подобно нещо? — Извинете — измърмори тя и лицето й стана огненочервено, — ще извадя няколко неща, след това ми кажете отново сметката. — Чу хората зад нея да недоволстват и й се прииска да потъне в земята и да изчезне.
Задържа меганудълсите и соса за паста, поколеба се дали да остави пилето или сладоледа с шоколад и лайм. Най-сетне, след кратко колебание, остави сладоледа.
— Сега би трябвало да стане — каза тя, и в същия момент нечия ръка отзад се пресегна и извади сладоледа.
— Трябва да се научиш да пресмяташ цената на продуктите, докато пазаруваш — каза Мариел. — Ако не можеш да я сметнеш сама, има съответната програма на таблета ти.
— Здрасти — каза тихо Ерис, без капка изненада. — Как е? — Този път транзакцията беше одобрена и тя отстъпи настрани, докато касиерката сканираше покупките на Мариел.
— Че какво ти пука? — Мариел докосна таблета си и подхвърли сладоледа на Ерис. — Заповядай.
— Няма нужда. — Ерис последва Мариел по коридора. Чувстваше се безкрайно неловко. Дори не бе разбрала, че Мариел купува сладоледа за нея.
— Напротив. Ти имаше толкова нещастен вид, когато го оставяше. — Мариел сви рамене. — Приеми го като закъснял подарък за рождения ти ден. Видях на фийдовете, че миналата седмица си празнувала.
Ерис усети как я бодва чувство за вина.
— Виж, аз не…
— Забрави тази работа. Не ми дължиш нищо.
— Извинявай!
Няколко души се обърнаха любопитно към тях и Ерис сниши глас.
— Извинявай — повтори неубедително, защото не бе свикнала да се извинява. — Постъпих гадно. Месецът ми беше супер кофти. Не исках да… — Замълча безпомощно. — Както и да е, наистина съжалявам. Благодаря ти за сладоледа.