Райлин се усмихна, когато си спомни колко пъти майка й беше правила тези палачинки, докато бяха деца. Не бяха нищо особено, просто бананови палачинки с шоколадов чипс. Криса ги обичаше и винаги искаше от тях, но все още не можеше да каже „банан“, затова тичаше из кухнята и викаше: „Намбо! Намбо!“, докато Райлин и Лъкс вадеха кутията с микс за палачинки, и лицето й грейваше, щом я видеше.
— Шоколадови намбо палачинки, страхотно — възкликна Райлин. — Само че отивам на турнира на Криса. Искаш ли да дойдеш и ти? След това ще си направим закуска за обяд.
Лъкс се поколеба, но после кимна.
— Добре. — Все още гледаше Райлин, очевидно объркана от нещо в изражението й.
— Как е тайфата? — попита Райлин, докато излизаха от апартамента. Даде си сметка, че почти не е виждала приятелите си, откакто бе започнала работа за Корд. — Виждала ли си Андре и Ви наскоро? — Най-много я интересуваше Ви. Така и не можеше да си обясни как са заловили Хиръл, докато Ви, който продаваше много повече, все още си върти търговията.
— Снощи ходихме в стоманената гора. Диджеят беше кофти, затова се разкарахме и си палнахме халюциногенни запалчици на онзи затънтен ъгъл при изхода на Седемнайсета улица. — Райлин знаеше за кой ъгъл говори приятелката й. Там преди няколко години всички бяха пушили за пръв път и тя неочаквано се почувства толкова гладна, че й се доповръща. „Ще мине — увери я Лъкс и се изкиска, — а когато мине, ще се почувстваш невероятно“. Оказа се права.
— Не е същото без вас с Хиръл — добави Лъкс.
— Да, притеснявам се за него. Просто искам да си поговорим, но не ме допускат. — Райлин въздъхна, когато слязоха от Сима близо до училището. Хладилната чанта се носеше леко зад нея. Лъкс я погледна, но не каза нищо.
Стигнаха пред двойните врати на спортната зала към средно училище „Ървинг“ и Райлин усети тръпка на нетърпение, че се връща тук. Отдавна не се беше мяркала в училището.
Влязоха в спортната зала тъкмо когато турнирът започваше. Всичко беше същото както Райлин го помнеше, задушно, с лека миризма на пот, с издраскано термофолио на пода. Райлин не разбираше как е възможно залата, която, както и всичко останало в Кулата, беше само на двайсет години, вече да изглежда като нещо от миналия век. Вероятно защото никой никога не я поддържаше и чистеше.
Беше пълно с народ; Райлин знаеше, че това е областен турнир, но очевидно не беше наясно колко е важно това събитие. Криса и останалите от отбора на „Ървинг“ се бяха свили от тяхната страна на мрежата, свели глави. Холографският им талисман, огромен сив вълк, обикаляше наоколо и караше най-малките зрители да пропискват. Райлин дори забеляза няколко миниховеркамери, които летяха около звездните играчи и показваха тяхната перспектива на гигантски екрани, монтирани високо.
Двете с Лъкс се настаниха на пейките. Криса щеше да бие сервис: прецени топката и се надигна на пети. Тъмната й опашка се люшна. Райлин наблюдаваше, обзета от страхопочитание, как тя хвърли топката във въздуха и я запрати от другата страна на мрежата.
— Много е добра — прошепна Лъкс.
Райлин кимна.
— Да. — Обичаше да наблюдава Криса, как тялото й застива в пълна концентрация, а след това се задейства безотказно като машина. Криса се движеше грациозно като танцьорка, все едно беше в една от нискогравитационните камери и краката й почти не докосваха земята. Сърцето на Райлин се сви от гордост. В подобни моменти си казваше, че всичко, от което се е отказала, си е струвало.
Таблетът й завибрира. Беше съобщение от Корд. „Вечеря днес?“
„Не мога“, отговори Райлин и стрелна Лъкс с поглед. Приятелката й не откъсваше очи от играта. Имаше нужда от това време с приятелката си. „Ще правим закуска за вечеря. Знаеш как е“.
„Закуска за вечеря си струва единствено ако е закуска в леглото“, отвърна Корд. Райлин му изпрати раздразнено усмихнато лице и пъхна таблета в джоба си. Лъкс обаче забеляза изражението й и попита:
— Добри новини?
На Райлин отчаяно й се искаше да разкаже всичко на Лъкс. Само че не беше сигурна дали приятелката й ще разбере. Как би могла, след като самата Райлин не разбираше.
— Не точно — отвърна с надеждата Лъкс да не разпитва повече.
Когато играта приключи и бе даден сигнал за край, Райлин помъкна хладилната чанта към мястото, където се беше събрал отборът на Криса. Лъкс я последва. Лицата на играчите бяха поруменели след победата и всички се поздравяваха.