— Райлин! Не знаех, че ще дойдеш! И Лъкс! — възкликна Криса, а след това привлече Райлин за прегръдка. На долната част на ръката й имаше малък червен пач — монитор за жизнените показатели, каза си Райлин, за да следи сърдечния ритъм и метаболизъм на Криса, съдържанието на потта й.
— Кога го получи? — попита тя.
Криса сви рамене.
— Карат всички, които ще се явяват на ранен подбор, да ги носят — обясни тя и Райлин неочаквано си спомни за една нощ в стоманената гора, последния път, когато си бе сложила пач. Сякаш бе минала цяла вечност оттогава.
— Донесла си закусчици? — продължи Криса, като видя хладилната чанта, и се усмихна доволно.
— Знам, аз съм най-готината кака на света. — Райлин изтласка чантата напред и я отвори. Момичетата забъркаха нетърпеливо за напитките.
Криса грабна електролитна напитка и отпи дълга глътка. След това отпусна бутилката, погледна Райлин и отбеляза:
— Изглеждаш различно. Нещо с косата си ли си направила?
— Бъркаш ме с Лъкс — отвърна небрежно Райлин и Криса се разсмя.
— Права си. Сигурно е така, защото си с рокля — отвърна Криса. Райлин обаче знаеше какво вижда сестра й, въпреки че момиченцето все още не бе разбрало.
Независимо от всичко, което ставаше, Райлин беше щастлива.
ЛИДА
— Мамо? Тук ли си? — провикна се Лида от вратата. Потръпна, мокра от пот, все още с белите накитници от антигравитационната йога, които блокираха позивите за повръщане. Днес бяха единствено Лида и Минг. Ейвъри не беше идвала на йога повече от седмица. Разправяше, че ходела да тича по-често, но Лида знаеше, че приятелката й я избягва — също и Минг, на която все още не беше простила за онова, което бе направила на партито на Ерис.
Лида и Ейвъри почти не си бяха проговорили след странната среща онази сутрин, когато Лида пристигна със сакото на Атлас. Вече дори не седяха заедно на обяд. Един ден Ейвъри просто се настани в края, до Ерис, и остави Лида да се мушне между Риша и Джес. Никой не каза нищо за промяната, но Лида усещаше, че всички я наблюдават и очакват от нея реакция, но тя успя да се овладее.
Ами Атлас! Надя настояваше, че въпросната нощ не се бил виждал с друга: дори беше хакнала архива на централното управление на ховерите и бе открила онзи, който го беше взел, за да докаже, че след като е оставил Лида, се е прибрал право у дома. Тя лично видя записа. Той не се бе върнал на партито, не беше отишъл в дома на друго момиче. Въпреки това… Лида все още не можеше да се отърси от чувството, че става нещо, но бе просто въпрос на време да разбере какво.
Искаше й се да престане с тази своя мания по семейство Фулър. Те обаче бяха навсякъде — по дяволите, когато отиде в „Алтитюд“, за да пие сок след часа по йога, едва не се сблъска с Ейвъри и семейството й, които си тръгваха след обяд. Тя се шмугна в един ъгъл, докато минаваха, за да не говори с тях. Знаеше, че се държи като луда, но не можеше да се изправи нито срещу Ейвъри, нито срещу Атлас. Не и преди да усети, че владее положението.
— Лида? — Гласът на майка й долетя от офиса. — Какво има, милинка?
Лида влезе в кухнята и започна да натиска копчетата на втечнителя, за да си направи смути от кашу, защото й се пиеше още отпреди да избяга от бара. Какво трябваше да направи? Да оправи отношенията си с Ейвъри. Да прави отново секс с Атлас. Каквото и да е, стига да не беше онова, което ставаше в момента, защото настоящата й стратегия определено беше скапана.
— Нищо — отвърна тя, тъй като не беше сигурна защо бе повикала майка си. Смутито се изля в охладената чаша.
Лида го посипа с канела преди да отпие. Не можеше да се отърси от образа на Ейвъри и Атлас и родителите им, докато минаваха през „Алтитюд“, всички горди, неудържими и дръзки.
— Как мина тренировката? — Илара Коул се показа на вратата.
— Искаше й се да престане Добре — отвърна с раздразнение Лида.
— Довечера с баща ти ще ходим на партито на семейство Холънбранд — напомни й майка й. — Не съм сигурна какво ще прави Джейми. Вие с Ейвъри имате ли планове?
— Тази вечер мисля да си остана вкъщи. Нещо съм уморена — побърза да се измъкне Лида.
Подразни се от облекчението в очите на майка си. Илара не беше очарована, че Лида беше отишла на рождения ден на Ерис миналия уикенд, но Лида й беше обещала, че всичко ще е наред и че няма да пие. Почти не бе нарушила обещанието си, въпреки че й беше много трудно да прецени, след като пи от тъпите балончета.
— Защо не поканиш Ейвъри у нас? Ще помоля Хейли да остане и да ви направи домашна пица — предложи майка й. Посегна да приглади къдрица зад ухото на Лида, но тя отдръпна глава.