— Казах ти, че съм добре!
— Лида. — Гласът на майка й притихна загрижено. — Наред ли е всичко? Искаш ли да запиша час при доктор Вандерстийн?
Отговорът й беше спестен от позвъняване на входната врата. Сигурно баща й се връщаше. Слава богу, защото последното, което искаше, беше среща с психиатъра на майка й.
— Здравейте и двете — подхвърли баща й, когато влезе в кухнята. Гласът му бе уморен. — Как е?
— Къде беше? — попита Лида. Обикновено баща й си беше вкъщи в съботите и спеше на канапето в хола. Ако пък му се налагаше да работи, приемаше обаждания в офиса.
— Играх голф с Пиърсън и един нов клиент в „Линкс“. — Говореше все едно на отворения хладилник, докато вадеше лимонова газирана вода.
— С господин Фулър ли? — попита Лида. В ума й зазвуча вътрешна аларма.
— Да, с господин Фулър — отвърна кратко баща й, сякаш самият въпрос беше нелеп. Тя притаи дъх, за да не кажа и дума. Беше видяла семейство Фулър на обяд преди двайсет минути. Нямаше начин господин Фулър да е играл голф цяла сутрин. Защо баща й лъжеше?
— Как беше играта? — Илара заобиколи плота, за да целуне бързо бащата на Лида.
— Оставихме клиента да победи, което беше най-важното. — Той се разсмя на собствената си смешка, но смехът му прозвуча изкуствено, сякаш умът му беше другаде. Да не би да криеше нещо? Майка й обаче се усмихна и кимна, без да забележи нищо.
— Отивам да си взема душ — заяви Лида и грабна чашата със смути.
Изфуча по коридора и блъсна вратата на стаята след себе си. Започна да сваля бързо мокрите от пот дрехи и ги хвърли в коша в ъгъла, който подаваше мръсното облекло към пералното помещение. Обгърна се с ръце и стъпи под душа, включи панела на пълна мощност. Сама не можеше да си обясни защо не спира да трепери.
Сви се и седна на червените плочи на пода, взети от вила в Капри. Тя лично ги беше избрала, когато бе ходила там във ваканция преди две лета. Косата й се накъдри на ситни фитили от ароматерапевтичната пара. Привлече колене към гърдите си и се опита да помисли. Мислите й бяха разпилени, прескачаха от тема на тема. Беше целунала Атлас на партито. С коя друга се виждаше той? Защо баща й лъжеше къде е бил? Изражението на Ейвъри напоследък, когато я зърнеше в коридорите на училището. Начинът, по който Лида се преструваше, че това никак не я притеснява.
Всичко това й се отразяваше. Тежеше й. Водата я бодеше като милион иглички, които пронизваха кожата й.
Имаше нужда да вземе нещичко.
Все още пазеше флик линка на стария си дилър, Рос. Корд ги бе свързал навремето; на два пъти, когато беше откраднала от ксенперхеидрена на майка си и за малко да я хванат, и на едно парти го беше помолила за помощ. Не знаеше към кого другиго да се обърне. Знаеше, че е рисковано да повери тайната си в ръцете на Корд, но усещаше, че под надувките той има собствен код на лоялност.
— Дадено — отвърна той и й изпрати флик линк с името Рос.
Рос, разбира се, й даваше ксенперхеидрен, колкото поискаше. Даваше й и други нещица, за които не й се налагаше да плаща.
— Имам предостатъчно допълнителни релаксанти — обясни й веднъж, когато тя си купи няколко ксенперхеидрена. — Защо не вземеш две? Сигурно ще ти трябват след тестовете. — Тя го послуша.
Скоро след това Лида започна да пуши от време на време с Корд и приятелите му, понякога с Брайс. На два пъти пробва по-силни наркотици, просто от любопитство; но не си позволяваше това да се случва прекалено често. От време на време й беше приятно; така се отпускаше, защото вечно й беше напрегнато.
Всичко беше съвсем наред до миналата зима, до Катян и изчезването на Атлас. Тогава Лида започна да губи равновесие.
„Здрасти. Как е?“
Лида вдигна рязко глава, когато получи съобщението на Атлас. „Здрасти — отговори тя предпазливо като се опита да потисне вълнението, което я разтърси. — Добре съм. При теб как е?“
„Питах се искаш ли да дойдеш с мен на едно купонче в университетския клуб?“
Лида затвори очи. Заля я облекчение и тя отмаля. „Да — отговори. — С удоволствие“.
За пръв път от седмици се отпусна, пое си дълбоко дъх с аромат на роза и остави кожата на ръцете и да набъбне. Нямаше значение колко вода използва — всичката се събираше и филтрираше за друга употреба. Затова остана под душа и остави напрежението да се оттече от умореното й тяло.
Най-сетне, почти спокойна, Лида стана и започна да втрива сапунени зърна в косата си. Така се чувстваше, когато бе защитена в палатката за медитации на Силвър Коув.