— Ти ще доведеш ли някого, Ейвъри? — попита баща й. В гласа му прозвуча загриженост. Все питаше Ейвъри защо вече не излиза по срещи, сякаш фактът, че Ейвъри е сама, беше най-непонятната загадка на света.
Тя се колебаеше. Не беше мислила за есенната гала, но след като Атлас щеше да ходи с Лида, на нея също й се прииска да отиде, при това с момче, за да докаже, че целувката не й е повлияла. На Зей обаче му беше писнало да я чака и сега официално движеше с Даниела, така че не можеше да го покани. За момент се замисли дали да не е Корд — той беше безкрайно забавен на подобни събития, — но Атлас знаеше, че двамата с Корд са просто приятели, така че нямаше да го накара да ревнува.
Погледът на Ейвъри се стрелна към цветята, които й беше подарил Уот, все още в ръчно изработената метална кутия на плота в кухнята. Няколко стръкчета гипсофил бяха пожълтели, но бялата роза в средата се беше разлистила и кадифените венчелистчета бяха прекрасни. „Защо не?“, помисли си тя. Уот, изглежда, познаваше някои на партито за рождения ден на Ерис — а тя дори не очакваше той да дойде, въпреки че беше доволна, че прие поканата й. Всъщност не го ли беше видяла да разговаря и с Атлас?
— Ще доведа Уот Бакради. Момчето, което ми изпрати тези цветя. — И ги посочи. Наблюдаваше лицето на Атлас, докато го казваше, и чакаше някаква реакция, но той се държеше незаинтересовано както винаги.
— Питах се от кого са! — възкликна майката на Ейвъри. — Ще добавя още един билет към поръчката ни. Откъде го познаваш, Ейвъри?
— Не го познавам добре, за разлика от Атлас — отвърна тя. Атлас вдигна объркано поглед. — Нали те видях да говориш с него на партито на Ерис? — продължи Ейвъри, все още войнствено настроена. Нека Атлас си мисли, че цяла вечер е следила Уот с поглед.
— А, да, Уот! Приятно момче — отвърна Атлас и се наведе отново над ризотото си.
— Нямам търпение да се запозная с него. Ще бъде прекрасна вечер — усмихна се Елизабет.
„Ще видим какво ще излезе“, помисли си Ейвъри и се запита в какво точно се забърква.
УОТ
Уот се опря мързеливо на лакът, докато отбелязваше отговорите на теста по американска история за средата на срока. Всички около него бяха учили дни наред за изпита — той имаше чувството, че чува как колелцата в мозъците им скърцат, докато се опитват да изровят факти, които не знаеха, моливите им висяха в готовност, докато мислеха какво да отбележат. Горките нещастници. Налагаше им се да разчитат на собствените си дефектни човешки мозъчета, за да изкарат теста. За разлика от него.
Дори мрежата, която заобикаляше училището и блокираше и контактните им лещи, и таблетите, не действаше на Надя: тя беше твърде сложна. В момента му подаваше отговори на въпросите, дори предлагаше кои да пропусне нарочно. Все пак той знаеше, че не може да изкарва сто процента на всеки изпит, който държи.
Остави молива и погледна през прозореца към вертикалната градина около училището: увивни растения пълзяха по стените в зелено великолепие.
— Остават две минути — обади се учителката госпожа Кийли и поклати глава; косата й приличаше на лакирана каска. Останалите двайсет ученици се притесниха. Не че Уот ги виждаше — в дните за тестове имаше прегради, които разделяха чиновете. Той продължи да гледа през прозореца.
Де да можеше да докаже, че Атлас не се вижда с друга. След като бе получил съобщението на Лида миналата седмица — че ще му плати четири пъти повече от договореното, ако разбере с кого Атлас се вижда зад гърба й, — той работеше нонстоп, следеше всяко движение на Атлас и се опитваше да го свърже с всяко момиче, което е било на купона. Досега не бе успял да открие нищо. И май нямаше какво да открие. Лида вероятно беше побъркана параноичка.
Вече знаеше, че тя се възстановява от ксенперхеидренова зависимост. Не беше ровил дълбоко в миналото й, просто прегледа фийдовете й през първите дни, след като го беше наела. Онзи ден обаче, обзет от безсилие, накара Надя да провери всички места, на които Лида е ходила някога. И Надя откри, че е била в рехабилитационен център. Сега вече Уот бе повече от убеден, че Лида е неподходяща за Атлас и че й се привиждат несъществуващи неща.
Питаше се и какво става напоследък с Ейвъри. Надявал се беше да я спечели с цветята, които й бе изпратил, или поне да предизвика разговор, но тя му пусна единствено любезен фликър с благодарности. Оттогава беше минала седмица и той не се беше чувал с нея.
Звънецът би за края на часа и другите ученици задраскаха трескаво последните възможни отговори преди таблетите им да се изключат и да маркират края на изпита. Уот просто протегна лениво ръце над главата си. В зависимост от оценката на есето, което бе съчинила Надя и което той бе пипнал тук-там, за да е по-автентично, щеше да изкара на този изпит между 95 и 98.