Метна раницата си на рамо и излезе в коридора. Момичетата бяха застанали пред шкафчетата си, заети с огледалца и вълшебни пръчици за грим, проверяваха прическите си. Покрай него мина футболният отбор в екипи, на път към ховербуса, който щеше да ги откара на тренировка три етажа по-долу, в парка. Банерите в коридора се смениха от жълто в пурпурно, заедно с надписите. Единият гласеше: „Честито, Джеферсън: високи резултати на CAT вече три години!“, а другият: „Училищен бал: купете си билети!“ Хартиено самолетче на микроховери бръмна покрай него, сякаш вдигнато по магически начин.
— Изпитът беше убиец, а? — подхвърли Синтия, азиатче с доста раздалечени очи и черна коса, приятелка на Уот и Дерик още от средното училище.
— Направо.
Излязоха през двойната врата на широката павирана алея пред училището. От другата страна имаше спирка на Сима и сладоледен салон, заради който бяха бягали от час безброй пъти. Дерик беше застанал сред тълпата хлапета, подредили се в самия край на ограничителната мрежа, всички нетърпеливи да прегледат съобщенията и фийдовете си. Обърна се към Синтия, когато ги видя.
— Кажи, Синтия — започна неочаквано той, — може ли да те попитам за съвет?
— В никакъв случай. Казвала съм ти и преди да не идваш при мен с въпроси за момичета. Само защото сме приятели не означава, че одобрявам онова, което правиш, когато ме няма. — И изви предизвикателно вежда.
— Ти откъде знаеш… — Уот замълча, понеже на лещите му се появи фликър.
— Чувам разни неща — отвърна Синтия.
Уот направо не повярва. Съобщението беше от Ейвъри. „Здрасти, надявам се да си прекарал приятен уикенд — пишеше тя. — Свободен ли си в събота? Искаш ли да дойдеш с мен на есенния бал в университетския клуб?“
Уот не можа да скрие възторжената си усмивка. Значи цветята все пак бяха дали резултат. „С удоволствие“, отвърна той и изпрати съобщението транскраниално през Надя.
„Супер! Ще ти изпратя подробностите. Държа да ти кажа обаче, че и родителите ми, и брат ми ще бъдат там. Малко като семейна сбирка“, добави Ейвъри и Уот почти долови предупреждението в тона й. Пет пари не даваше дори ако се налагаше да очарова бабата и дядото на Ейвъри и братовчедите й, плюс пича, дето я подстригваше. Щеше да бъде кавалер на Ейвъри Фулър!
— Какви неща чуваш? — попита Дерик, след като се промуши през тълпата, за да стигне до тях.
— Уот иска съвет за момиче, но аз отказвам да се намесвам. Честно казано, съчувствам на следващата му жертва — обясни Синтия подигравателно сериозно.
— Той се е обърнал за съвет към теб, така ли? — нацупи се Дерик. — За Ейвъри ли става въпрос? Леле — обърна се той към Уот, — трябва да си по-отчаян, отколкото ми се струва.
— Всъщност — каза Уот, — тя току-що ме покани на есенната гала в университетския клуб. — Постара се да не го казва самодоволно, но не се сдържа. Беше направил невъзможното и беше накарал Ейвъри Фулър да го покани. Имаше желание да изтанцува танца на победата.
— Университетският клуб ли? Кое е това момиче? — попита скептично Синтия.
— От горните етажи е — обясни бързо Дерик, сякаш това бе отговорът на всичко.
Уот кимна, но всъщност не слушаше. Изтегли съобщението на Ейвъри и нареди на Надя да му помогне да измисли остроумен и същевременно самоуверен отговор. „Супер — започна той. — Освен това…“
— Нали знаеш, че университетският клуб е официален? — продължи Синтия. — Сигурно ще ти трябва смокинг.
При тези думи Уот вдигна рязко глава.
— Смокинг ли? Сигурна ли си? — Сега вече наистина му трябваше бонус от Лида. Никога не си беше купувал смокинг, но знаеше, че са скъпи.
Погледна лещите, за да довърши съобщението… и разбра, обзет от паника, че думите, които е казал, са били изпратени до Ейвъри: „… трябва ми смокинг. Сигурна ли си?“
„Какви ги вършиш, Надя? Много добре знаеш, че не исках да изпратя това на Ейвъри“, помисли си той. Беше побеснял.
„Беше настроен да изпращаш съобщения — отвърна Надя. — Може би, ако ме ъпгрейднеш, ще успявам да разчитам неизречени намерения“. Стори му се, че долавя сарказъм. Тъпи рекурсивни алгоритми. Трябваше да я програмира с линеарна логика, както бяха правили при повечето квантове преди забраната.
Уот се зачуди как да оправи нещата, но Ейвъри вече бе отговорила. „Да, събитието е официално. Мога да ти помогна да си купиш смокинг. Знам къде да отидем!“