— За университетския клуб определено ти трябва смокинг — заяви Синтия.
Дерик се разсмя.
— Откъде, по дяволите, ще намериш пари за смокинг?
— Може да вземе под наем, тъпако. Има магазин за дрехи под наем на този етаж. От източната страна, струва ми се — добави Синтия с намерението да бъде от полза.
Уот обаче се беше съсредоточил върху отговора до Ейвъри. „Всичко е наред. По моя разляха червено вино на последното събитие“.
„Ако все пак решиш да си купиш нов, с удоволствие ще дойда с теб през седмицата“.
Уот се канеше да протестира отново, за да прикрие смущението си и пълната си липса на опит с официални събития и целия й свят. Надя обаче се обади преди той да успее да измисли отговор. „Хакнах магазина, в който Ейвъри обикновено пазарува — заяви Надя почти извинително. — Изглежда, преди е ходила единствено с брат си. Прецених, че това е добър знак, щом ти предлага да отидете“.
„Все още съм ти ядосан“, отвърна Уот. Надя обаче беше права. Къде му беше умът, та отказа шанса да прекара известно време с Ейвъри, без значение къде. „Добре… може все пак да се възползвам от предложението ти“, пусна той фликър на момичето.
— Няма да взема под наем — отвърна на въпроса на Дерик. Най-сетне имаше шанс с Ейвъри и искаше всичко да е съвършено. — Имам малко спестени пари. Всичко ще е наред.
— Дано момичето си струва. — Синтия погледна Уот любопитно.
— А ти каза, че не искаш да се намесваш — засече я Уот и нарочно избегна въпроса. Разбира се, че Ейвъри си струваше.
Дерик се разсмя.
— Остава ли довечера да учим математика у вас? — попита той Синтия и тя кимна. Обикновено се въртяха у кого да учат през седмицата, въпреки че напоследък рядко ходеха у Уот, защото близнаците ги разсейваха и им пречеха.
— Не мога — отвърна Уот. Обичаше да се мотае с приятелите си, но нямаше нужда от време, за да учи. Искаше да се съсредоточи върху Атлас, за да вземе пари от Лида преди да отиде за смокинг.
— Мама вече е направила любимите ти сладки! — възмути се Синтия, докато Уот махаше с ръка за довиждане.
Щом се прибра, Уот грабна плик пуканки със сирене от шкафа, настани се на бюрото си и включи на пълен екран.
— Надя — започна той на глас, — трябва да хакнем домашната система на семейство Фулър. Веднага.
— Искаш ли да действаме заедно? — попита Надя почти развълнувано, ако това изобщо бе възможно. Колкото повече време прекарваше с Надя в главата си, толкова повече човешки емоции й приписваше.
— Добре, да действаме. — От доста време не се беше налагало двамата да хакват нещо заедно. През повечето време Надя беше по-бърза сама, без неговата намеса. От време на време обаче, когато някоя система беше изключително сложна — обикновено идиосинкратична система, от онези, които бяха кодирани от безобразно творчески настроени хора, — се справяха най-добре заедно.
Уот се настани, намери ритъма си и пръстите му се плъзнаха по тъчскрийна, докато манипулираше невидимата информация, сякаш докосваше струните на огромна, сложна паяжина. С Надя работеха добре заедно. Докато си проправяше бавно и методично път през хака, Уот я усещаше, призрачно присъствие, също като светлина на свещ, която трепка в самия край на полезрението му. Изгуби представа за време и място, цялото му същество бе сведено до редица цифри на екрана пред него, които чакаха проблясък на интуицията, която щеше да му даде възможност да види модел, оголено място, каквото и да е.
След единайсет часа се справиха.
— Да! — възкликна Уот възторжено и със закъснение разбра, че е пропуснал вечерята и че е почти утро. Нямаше значение. Надя се опитваше да проникне в мрежата на семейство Фулър от седмици и сега най-сетне бяха успели. — Сега вече имаме ли достъп до домашния компютър на Атлас?
— Да. Искаш ли да видиш фийда на живо?
— Не бих казал — призна Уот. Нямаше желание да вижда какви ги върши Атлас, докато е сам в стаята си. — Би ли го наглеждала вместо мен?
— Добре — съгласи се Надя.
Уот се облегна на стола и сплете пръсти на тила си. Затвори очи и с доволна усмивка попита:
— Колко ли би платила Лида, за да види онова, което виждаш ти?
— В момента Атлас си гласи твореца на сънища за през нощта, така че няма нищо вълнуващо — отговори Надя.
— Какво има на твореца му на сънища? — попита Уот, малко любопитен, макар да не искаше.
— Амазонска дъждовна гора с образ и звуци.
— Странно — каза той на глас, освен, ако… — Ти все още ли имаш достъп до Държавния департамент?
Надя беше влизала в системата им десетки пъти заради изчезнали лица и полицейски доклади, дори веднъж заради авиационния борд.