Майка й кимна.
— Вътре е.
Ерис остана несигурно за момент.
— Добре — чу след миг гласа си и разбра, че това е правилно. Ако не се срещнеше с биологичния си баща сега — докато той беше тук и я чакаше, — въпроси като „ами ако“ щяха да я преследват завинаги.
Каролайн пристъпи напред. Ерис понечи да се отдръпне, но се отказа. Наказвах я достатъчно, реши тя и прие прегръдката на майка си.
— Обичам те, Ерис — прошепна Каролайн. Ерис усети мокро по врата си и разбра, че майка й плаче.
— И аз те обичам, мамо — отвърна Ерис.
Стената, която беше издигнала между тях, малко се пропука.
Влязоха в хладното тихо фоайе на „Лимарк“. Един портиер с бели ръкавици говореше с дебела дама в дрехи за голф.
Малко настрани от централните места, на Седемнайсета Ривърсайд, „Лимарк“ беше любимо място за бизнесмени на което провеждаха тайни срещи и, както бе дочула Ерис, къде то се срещаха двойки с извънбрачни връзки. Говореше се че президентът се промъквал тук, за да се среща с настоящата си съпруга, преди да се разведе с предишната Първа дама. Ерис се чудеше какво означава тази работа, след като баща й е предложил това място. Незнайно защо се почувства неловко, сякаш двете с майка й бяха някаква мръсна тайна. Всичко е наред, каза си, той сигурно иска да сме сами.
Влязоха в ресторанта, пълен с черни кожени сепарета, много раздалечени едно от друго, така че никой да не наднича на съседните маси. Ерис си каза, че не чува никакъв разговор, единствено музика се носеше от високоговорителите. Може би всички маси бяха със заглушители.
Хостесата, тъмноока брюнетка с тясна униформена пола, ги погледна.
— Семейство Дод-Радсън — представи се Каролайн със старото си име.
Хостесата, изглежда, вече знаеше кои са.
— Заповядайте насам — покани ги и ги поведе покрай закътаните маси към ъгъла в дъното. — Той ви очаква.
Ерис инстинктивно посегна към ръката на майка си.
Един господин се изправи от сенките и Ерис се изсмя остро и безпомощно.
Обърна се към хостесата.
— Сбъркали сте. Имаме среща с друг човек — каза тя учудена от съвпадението, защото познаваше човека.
Беше Мат Коул, бащата на Лида.
Хостесата обаче вече се беше обърнала, а господин Коул прочисти гърло.
— Каролайн — каза той тихо. — Радвам се да те видя, както винаги. — Протегна колебливо ръка. — Ерис, благодаря ти, че дойде. — Макар и слисана, тя разбра, че няма никаква грешка.
Бащата на Лида беше и неин баща.
Двете с майка й седнаха, настаниха се така, че Ерис да остане между родителите си. Мълчанието беше напрегнато и потискащо. Господин Коул я гледаше така, сякаш не я беше виждал никога преди, очите му проследяваха чертите й, вероятно търсеха прилика с него. Имаха подобни устни, забеляза Ерис, кожата му беше бяла като нейната. Тя обаче много приличаше на майка си.
Приближи се робот с поднос напитки и започна да сервира.
— Извинявайте, избързах и поръчах — каза господин Коул.
— Каролайн, газираната вода с лимон е за теб, Ерис, поръчах ти лимонада. Спомням си, че я обичаш. — Тя само кимна. „Да, беше ми любима в осми клас, единствения път, когато Лида ме покани у вас“.
Седяха и небрежно завихряха напитките, всички чакаха някой друг да заговори пръв. Ерис нямаше намерение да е тя. Все още се опитваше да проумее случилото се. Припомняше си хиляди моменти — как майка й винаги питаше кои други родители ще бъдат преди да отиде на някое училищно събитие; уж небрежните й въпроси за Лида, които изобщо не са били небрежни. Сега вече всичко се връзваше. Но…
— Кога? — избъбри тя и поклати удивено глава. — Кога сте… — „се изчукали“? Не знаеше как да зададе въпроса, но майка й разбра.
— С Мат се запознахме, когато бяхме малко над двайсет — обясни Каролайн, наблюдаваше Ерис внимателно. — Преди да се запозная с баща ти. Бяхме в една компания, новодошли в града. Кулата тъкмо се строеше. Всички бяха пръснати в околностите и чакаха строежът да приключи. Бяхме съвсем бедни — добави тя и се обърна към господин Коул. — Живеехме от заплата до заплата. Помниш ли, че първият ми апартамент в Джърси Сити имаше плажни хавлии вместо завеси?
— Ти не можеше да си позволиш дори мебели — напомни й господин Коул и в гласа му се прокрадна весела нотка. — Бяхме струпали щайги за масичка.
— През лятото, когато беше горещо, се промъквахме на фермерския пазар и обикаляхме, докато не ни изгонеха, защото не можехме да си позволим климатици.
Ерис се обръщаше ту към единия, ту към другия, напълно объркана от тези спомени. Майка й се усмихваше нежно на тези случки; след това се обърна към Ерис и моментът отмина.