Выбрать главу

— Официалното облекло би трябвало да е минималистично, да не насочва вниманието към тялото — обясняваше тя почти със съскане, — но ти имаш толкова широки гърди, че може би искаш по-широк ревер, за баланс.

— Добре — отвърна безпомощно той. Това обида ли трябваше да бъде?

— Каква да е папийонката? Като пеперудени крила или с по-издължени краища?

Надя проектира каталог с папийонки на лещите му, но Уот продължаваше да недоумява. Ейвъри и Ребека го наблюдаваха в очакване.

— Нямам папийонка — обясни той. — И тя беше съсипана с последния ми смокинг. Трябва ми всичко.

В очите на Ейвъри проблесна разбиране и тя побърза да се намеси.

— Аз бих се спряла на пеперуда — заяви тя. — Предпочитам по-класически стил. Какво ще кажеш за клапа джоб, пояс и евентуално тиранти?

— Супер — отвърна с благодарност Уот, а Ребека го изгледа гневно и направи нужните промени на манекена.

Уот преглътна, когато видя сметката, но можеше да си я позволи, благодарение на парите, които му плащаше напоследък Лида, и най-вече на бонуса, който бе получил за снимките на Атлас в Амазония. Всъщност дължеше цялата тази среща на Лида, помисли си той, странно развеселен. Ако не беше тя, нямаше дори да знае, че Ейвъри съществува.

Докато двамата с Ейвъри излизаха — сега вратата приличаше на порта от ковано желязо, по която пълзяха лози, — Ейвъри се обърна към него и попита тихо:

— Това е първият ти смокинг, нали?

Надя му предложи какви ли не извинения, но на Уот му беше писнало да крие истината.

— Да — потвърди той.

Ейвъри не беше изненадана.

— Не трябваше да ме лъжеш.

— Не съм те лъгал. Поне не и за нещо важно. Просто не ти казах всичко — побърза да каже Уот. Беше казвал на Ейвъри истината винаги, когато тя питаше — за това колко братя и сестри има например или какво обича да прави. Когато му задаваше въпрос, на който той не искаше да отговори, или го заобикаляше, или я оставяше да запълва празнините с предположенията, които предполагаше, че тя ще направи. Беше толкова горд със себе си — но неочаквано всичко заприлича на огромна лъжа.

— Всъщност живея на двеста и четирийсетия етаж — призна той и извърна поглед, тъй като не искаше да види реакцията й.

— Уот. — Нещо в гласа на Ейвъри го накара да вдигне очи. — Тези неща нямат значение за мен. Моля те, не ме лъжи отново. И без това прекалено много хора ме лъжат. Мислех… — Тя стисна разочаровано устни. — Една от причините да те харесвам е, защото мислех, че си честен и откровен с мен.

— Така е — увери я Уот и се замисли за Надя и цялата информация, която му беше дала за Ейвъри, за да има по-добри шансове. Я чакай… тя да не би да каза, че го харесва?

— О, не. Уот! — възкликна тя и се изчерви. — Трябва да откажем поръчката за смокинга!

— Защо?

Тя бе очарователна, когато се изчервяваше.

— Защото така! Не искаш ли да отидем на някое друго място, по-евтино? Или пък да вземем под наем? Извинявай, дори не помислих, когато предложих „Нортън Харкроу“, че ти…

— Ще вземем смокинга — заяви убедено Уот и Ейвъри замълча. — Мога да го купя и искам да го купя, а нямаш представа колко съм развълнуван от възможността да го облека, когато съм с теб. Освен това — продължи той, отново придобил самоувереност, — надявам се това да не е последната гала, на която ще те заведа.

Ейвъри се усмихна.

— Кой знае? Може и да си прав.

— Засега ще приема „може би“. — Уот спря на тротоара, тъй като не искаше срещата им да приключи. — А сега може ли да те почерпя с кафе, за да ти благодаря, че ми помогна с първия смокинг?

— Малко по-надолу има едно заведение със страхотен чай с конопено мляко. И горещо кафе — добави тя, когато забеляза изражението му, — ако не харесваш конопено мляко.

— Може ли човек да не харесва конопено мляко? — каза Уот престорено сериозно.

Докато вървеше с Ейвъри към кафенето, мислите му препускаха: мислеше за всичко, което беше казала — и за всичко, което той беше премълчал.

Ейвъри беше права. Заслужаваше повече от начина, по който се отнасяше с нея, от преструвките, че е някой, който съвсем не е, от опитите да й каже точно каквото трябва. Не само се опитваше да спи с нея — е, пробваше се, — но защо тогава се държеше по този начин? Искаше да ухажва Ейвъри. Истински.

Затова взе решение, каквото не бе взимал никога. Щеше да престане да използва Надя, когато двамата с Ейвъри бяха заедно.