Сара бе родена в една ферма по средата на пътя между Басард и Крофорд и се бе дипломирала по теория на музиката една година, преди да защити доктората си. Тя беше щастлива и енергична млада жена и ако според общоприетите норми за физическа красота нещо й липсваше, Сара го компенсираше с качествата на личността си; тя запази този свой чар и в по-късна възраст. Сара бе следвала две години в университета в Ню Лайънз на планетата Денеб Драй, но се бе измъчвала от носталгия заради внезапните залези: прехвалените тамошни планини с била, подобни на нащърбена коса направо прорязваха слънчевата светлина, а Сара копнееше за залезите у дома, които траеха с часове — слънцето на Бърнард висеше на хоризонта като голям червен балон, завързан с конец, а от небето лъхаше вечерна прохлада. Липсваше й и съвършено плоската равнина, където — като е взираше от прозореца на стаята си, разположена на третия етаж под триъгълния покрив с остър връх — едно малко момиченце можеше да обхване с поглед петдесет километра набраздени със синори поля и да види как се задава буря, подобна на синкавочерна завеса, зад която проблясват внезапни мълнии. Впрочем Сара също липсваше на семейството си.
Със Сол се срещнаха една седмица, след като тя се бе прехвърлила в „Найтънхелзър“. Три години по-късно той й предложи да се оженят и тя прие. Отначало Сара не забеляза нищо особено в невисокия младеж, който наскоро се бе дипломирал. По онова време тя все още се обличаше според модата в Мрежата, задълбочаваше се в постдеструкционистки музикални теории, четеше „Obit“27, „Nihil“28 и най-авангардните списания от Ренесанс Вектор и ТС2 и се преструваше, че изпитва интелектуално отегчение от живота и се бунтува срещу обществото — неща, които никак не се връзваха с дребничкия, но сериозен специализант по история, който я заля с плодов коктейл на празненството в чест на декана Мур. Всичко екзотично, което Сол Уайнтрауб можеше да е наследил от своите юдейски предци, веднага се отричаше от произношението му на човек с обществени ангажименти, от дрехите му, закупени от крофордския магазин за мъжка мода, и от факта, че бе пристигнал на празненството с книгата на Детреск „Варианти на самотата“, разсеяно пъхната под мишницата му.
За Сол това беше любов от пръв поглед. Той гледаше с широко отворени очи засмяното момиче с румени бузи и не обръщаше внимание на скъпата рокля и претенциозните оранжеви нокти: личността на това момиче сияеше пред самотния млад човек като пътеводна звезда. Преди да срещне Сара, Сол не знаеше, че е самотен, но веднага щом стисна ръката й за пръв път и изля плодовия коктейл върху роклята й, той разбра, че ако не се ожени за нея, целият му живот ще бъде пуст.
Ожениха се една седмица след известието, че Сол е назначен за преподавател в колежа. Прекараха медения си месец на Мауи-Обетована (за Сол това бе първото междузвездно пътуване с телепортатор). Там наеха един плаващ остров само за тях двамата и в продължение на три седмици островът ги разхожда из чудесата на Екваториалния архипелаг. Споменът за тези облени от слънце и продухани от вятъра дни остана завинаги в паметта на Сол. А най-скъпият му спомен, запазен в тайна, беше как след едно нощно къпане Сара излиза гола от морето, звездите на Сърцевината блестят над нея, а но тялото й пробягват подобни на съзвездия фосфоресценции от разпенената следа подир плаващия остров.
Те искаха да имат дете веднага, но трябваше да чакат пет години, докато природата склони да им го даде.
Сол си спомняше как люлееше Сара в ръцете си, докато тя се гърчеше. Родилните мъки бяха тежки, но ето че накрая — невероятно — Рахил Сара Уайнтрауб се роди в 2.01 ч. сутринта в медицинския център на графство Крофорд.
Присъствието на бебето внесе объркване както в живота на Сол, който беше изцяло погълнат от науката като такава, така и в професионалните изяви на Сара в качеството й на музикален критик на информационната сфера на Бърнард, но никой от тях не възропта. Първите месеци бяха смесица от непрекъсната умора и радост. Късно нощем — между две кърмения — Сол често пристъпваше на пръсти в детската стая просто за да провери как е Рахил, да застане до нея и да я погледа. Обикновено се оказваше, че Сара вече е там; тогава двамата се хващаха за ръце и дълго разглеждаха чудото — едно бебе, спящо по корем с повдигнато нагоре задниче и с глава, заровена в бухналата възглавничка в предната част на креватчето.