— Татко, смяташ ли се още за евреин? Учуден от въпроса. Сол прокара длан по оредяващата си коса.
— Евреин? Да, мисля, че да. Но сега това не означава онова, което е означавало някога.
— Аз еврейка ли съм? — попита Рахил.
Бузите й аленееха в здрачаващата се вечер.
— Ако искаш, бъди — рече Сол. — След гибелта на старата Земя това вече няма същия смисъл.
— Ако бях момче, щеше ли да искаш да ме обрежат? Сол се засмя, едновременно развеселен и объркан от въпроса.
— Говоря сериозно — каза Рахил.
Той намести очилата си.
— Струва ми се, че да, моето момиче. Никога не съм мислил за това.
— Ходил ли си в синагогата в Басард?
— Не съм ходил от моя бар мизвах29 — каза Сол и си спомни деня, в който преди петдесет години баща му взе назаем викеновото ЕМПС на вуйчо Ричард и цялото семейство отлетя за столицата, за да присъства на ритуала.
— Татко, защо евреите мислят, че… че всичко е станало по-маловажно, отколкото преди Хеджира?
Сол разпери ръце — силни ръце, по-скоро на каменар, отколкото на учен.
— Умен въпрос, Рахил. Може би защото толкова много от мечтите са мъртви. Израел е загинал. Новият Храм издържа по-малко време, отколкото първият и вторият. Бог престъпи словото си, като разруши Земята за втори път — Той направи точно това. И тази диаспора е… завинаги.
— Но на някои места евреите държат на своята етническа и религиозна идентичност — продължи да упорства дъщеря му.
— О, разбира се. На планетата Хеброн и в някои изолирани райони на галактиката човек може да намери цели общности — наричат ги хазидически, ортодоксални, хасмодейски… но те са някак нежизнени, декоративни… сякаш гледат само да привличат туристи.
— Като парковете с изкуствени приспособления ли?
— Да.
— Съгласен ли си да ме заведеш утре в храма Бет-ел?
Аз мога да взема назаем стратоплана на Каки.
— Няма нужда — каза Сол. — Ще използваме совалката на колежа. После помълча малко и добави:
— Да, иска ми се утре да те заведа в синагогата. Под старите брястове притъмняваше. Тук-там по широката улица, която водеше към техния дом, пламваха нощни лампи.
— Татко — обади се Рахил, — сега ще те питам нещо, за което съм те питала около един милион пъти, откак съм станала на две години. Вярваш ли в Бога?
Сол не се усмихна. Нямаше какво друго да й отговори, освен да повтори онова, което бе казвал един милион пъти:
— Чакам да повярвам.
Следдипломните занимания на Рахил бяха свързании с чуждия разум и артефактите от епохата преди Хеджира. В продължение на три стандартни години момичето от време на време гостуваше на родителите си, а в промеждутъците между тези гостувания Сол и Сара получаваха холоси от пейзажи на екзотични планети, които се намираха близо до Мрежата, но не влизаха в нея. И тримата знаеха, че теренната й работа, по време на която тя трябваше да си определи тема за дисертация, скоро ще я отведе далече от Мрежата, в Покрайнините, където време-дългът подяжда живота на тези, които сме оставили, и замъглява спомена ни за тях.
Веднъж — беше през последната ваканция на Рахил преди отпътуването на експедицията — Сара попита:
— Къде, по дяволите, е този Хиперион? Името му звучи като щемпел за качество върху някаква стока.
— Това е забележително място, мамо! Там има повече нечовешки артефакти, отколкото където и да било, с изключение на Армагаст.
— Тогава защо не отидеш на Армагаст? — рече Сара. — Той е само на няколко месеца път от Мрежата. Защо избираш второто, а не най-доброто?
— Хиперион все още не е станал голяма туристическа атракция — отговори Рахил. — И въпреки това туристите започват да се превръщат в проблем. Хората, които имат пари, сега са по-склонни да пътуват извън Мрежата.
— Ще ходиш ли до Лабиринта? Имам предвид артефактите, които се наричат "Гробниците на времето — попита Сол и забеляза, че гласът му внезапно е станал дрезгав.
— Да, татко. Гробниците на времето. Ще работя с д-р Мелио Арундес, който знае за Гробниците повече от всеки друг жив човек.
— Не са ли опасни? — попита Сол, като се помъчи въпросът му да изглежда колкото е възможно по-нехаен, но чу, че гласът му трепери.
— Заради легендата за Шрайка ли? — усмихна се Рахил. — Не. В продължение на две стандартни столетия никой не е пострадал точно от тази легенда.