По този начин на Небесна врата, докато копаех и изхвърлях мръсотията от дъното на помийните канали под червения поглед на Вега Примо или пълзях на четири крака през сталактитите и сталагмитите на редихателните бактерии в лабиринтните белодробни тръби на станцията, аз станах поет. Единственото, което ми липсваше, бяха думите.
Най-почитаният писател на двайсети век, Уилям Гас, казва в едно интервю: „Думите са нещо велико. Те са съзнателни същества.“
И наистина са такива. Чисти и трансцендентални като всяка идея, която някога е хвърлила светлина в тъмната платонова пещера на нашите възприятия. Но те са и капани за измама и погрешно възприемане. Думите отклоняват нашето мислене към безкрайните пътеки на самоизмамата и фактът, че ние прекарваме по-голямата част от съзнателния си живот в мозъчни постройки, изградени от думи, означава, че ни липсва обективността, необходима, за да видим ужасното изкривяване на действителността, което причинява езикът. Например китайската пиктограма за „честност“ представлява символ, който се състои от две части: човек, който в буквалния смисъл стои до своята дума. Дотук добре. Но какво означава късната английска дума „интегритет“? Или „родина“? Или „прогрес“? Или „демокрация“? Или „красота“? Но дори и в своята самоизмама ние се превръщаме в богове.
Един философ-математик — Бъртран Ръсел, живял и умрял през същия век като Уилям Гас, пише: „Езикът служи не само за да изразява мисълта, но и за да направи възможни мисли, които не биха могли да съществуват без него.“ В това се състои същността на творческия гений на човечеството: не градежите на цивилизацията, не гърмящите и святкащи оръжия, които могат да я унищожат, а думите, които оплождат нови концепции като сперматозоиди, атакуващи яйцеклетка. Би могло да се спори, че сиамските близнаци дума/идея са единственият принос, който човешкият род може, ще или би трябвало да направи за объркания космос. (Да, нашата ДНК е уникална, но същото се отнася и до тази на саламандъра. Да, ние можем да конструираме артефакти, но същото могат да правят и други видове, от бобрите до мравките архитекти, чиито снабдени с амбразури кули се виждат в този момент оттатък носа на пристанището. Да, ние изтъкаваме истински неща от въображаемата материя на математиката, но цялата вселена е заредена с аритметика. Начертайте един кръг и веднага от него се появява числото пи. Въведете някоя нова слънчева система и формулите на Тихо Брахе чакат готови под черната кадифена мантия пространство/време. Но къде вселената е скрила някоя дума под своя външен слой от биология, геометрия или неодушевена скала?) Дори следите от друг разумен живот, които сме открили — блимповете22 на Юпитер II, строителите на лабиринтите, сенешалските емпати на Хеброн, върлинестия народ на Дурулис, архитектите на Гробниците на времето, самия Шрайка — са ни оставили мистерии и неясни артефакти, но не са ни оставили никакъв език. Никакви думи.
Поетът Джон Кийтс някога писал на своя приятел Бейли: „Не съм сигурен в нищо освен в светостта на обичта на Сърцето и истината на Въображението — онова, което въображението схваща като Красота, трябва да е истина — независимо дали е съществувало преди, ли не.
Китайският поет Джордж Ву, умрял през последната китайско-японска война около три века преди Хеджира, е разбирал това, когато е написал в инфотерма си: «Поетите са лудите акушерки на действителността. Те виждат не онова, което е, а онова, което трябва да стане.» По-късно, на последната си дискета до своята любима, една седмица преди да умре, Ву казва: «Думите са единствените куршуми в патронташа на истината. А поетите са снайперистите.»
И така, в началото бе Словото. Словото се е въплътило в тъканта на човешката вселена. И единствено поетът може да разширява тази вселена, откривайки кратки пътища към нови реалности, както правят тунелите на хокинговата тяга под бариерите на Айнщайновото пространство/време.
Да бъдеш поет, разбрах аз, истински поет, означава да станеш истинско въплъщение на божеството на човечеството; да приемеш мантията на поета, означава да понесеш кръста на Човешкия син, да изстрадаш родилните мъки на Духовната майка на Човечеството. Да бъдеш истински поет, означава да станеш Бог.
Аз се опитвах да обясня това на моите приятели на Небесна врата. «Пикня, лайно — казвах. — Задник, путка, шибан, шибан задник. Путка, пиш-пиш путка. Шибана!»
Те клатеха глава, усмихваха се и отминаваха. Великите поети рядко биват разбрани по времето, в което живеят.
Жълто-кафявите облаци изливаха киселина над мен. Аз газех в кал до бедрата и чистех пиявични водорасли от градските канализационни тръби. Старият Слъдж умря през втората ми година, когато всички работехме над проекта да се разшири каналът на Първо Авеню до Калжилищата на Средната помийна яма. Злополука. Изкачваше се по една дюна от тиня, за да спаси някаква сярна роза от настъпващия циментовоз, когато стана калотресение. Кити се омъжи наскоро след това. Тя продължаваше да работи от време на време като кръчмарска курва, но аз я виждах все по-рядко и по-рядко. Умря при раждане наскоро след като зелените цунами отнесоха Калния град. Аз продължих да пиша поезия.