— Страхотно е — отбеляза Крис.
— Радвам се, че ти харесва — отвърна Ерик. — И аз обичам морето.
— Излизате ли с баща ти?
— Преди излизахме често. Сега по-рядко. Аз съм зает, той е зает — знаеш как е.
— Къде живеят родителите ти? В някое от онези имения ли? — Крис посочи една от огромните къщи, накацали по брега.
Ерик се разсмя.
— Не. Те имат малко жилище в града. Ойстър Бей беше мястото, където живееха всички занаятчии, обслужващи големите имения. И все още е запазил малко от старата атмосфера.
Крис се изненада. Мислеше, че бащата на Ерик е богаташ.
— Ще се върнеш ли тук някой ден? — попита той.
Ерик сви рамене.
— Не знам. Може би когато остарея.
— В една от тези къщи?
— Ей сега ще ти покажа къде наистина бих искал да живея. Мястото е точно зад този нос.
Носиха се по вълните още няколко минути и Ерик докара яхтата съвсем близо до брега, до модерна бяла къща със заоблени елегантни линии и големи прозорци. Пред нея се виждаше басейн и морава, която се спускаше до водата. Къщата не бе съвсем по вкуса на Крис, но определено впечатляваше.
— Твърде модерна е за теб, а? — попита Ерик.
— Не разбирам нищо от архитектура.
— Проектирана е от Ричард Майер3. — Ерик забеляза, че името не говори нищо на Крис. — Добре, както и да е. Харесва ми.
Крис разглеждаше именията наоколо, построени на достатъчно разстояние едно от друго, за да бъдат изолирани, и достатъчно близо, за да може онзи, който ги наблюдава от морето, да се наслади на различния им стил.
— Какви хора живеят тук?
— Попзвезди, мафиотски босове, инвестиционни банкери.
На Крис за пръв път му хрумна, че за някои хора инвестиционното банково дело не е само средство за добра заплата, но и ключ към сериозно богатство. Не можеше съвсем да повярва, че самият той някога може да живее в такава къща, но за Ерик го вярваше. Осъзна, че стои близо до човек, който един ден ще е много богат.
— Сериозно ли се отнасяш към политиката, Ерик?
Ерик го погледна и се усмихна.
— Да.
— Но човек не може да е едновременно и политик, и инвестиционен банкер, нали?
— Планът ми не е такъв. Ние в Съединените щати си имаме професионални политици. Те отиват в юридически колежи и после живеят във Вашингтон, запознават се с влиятелни хора. Моята стратегия е друга.
— И каква по-точно?
— В днешно време на човек му трябват пари, за да стигне върха в политиката. И този принцип все повече ще се утвърждава. Средствата за предизборни кампании непрекъснато се увеличават. Затова първо възнамерявам да направя куп пари и после да вляза в политиката. „Блумфийлд Уайс“ изглежда добро място за начало.
— Звучи смислено. — И за Ерик наистина бе така. Вярваше му, че ще осъществи плановете си. За Крис бе невъзможно да прави по-далечни планове от това да е благодарен, че има работа в „Блумфийлд Уайс“ и да се старае да я запази.
Ерик подкара яхтата обратно. От кубрика под тях се разнесе дрезгавият смях на Ленка.
— Ще поемеш ли управлението, Меган? — попита Ерик. — Ще сляза долу да видя какво правят.
Меган пое щурвала, а Ерик слезе долу. Крис остана на мостика.
— Добър лоцман ли си? — попита я той.
— Не — усмихна се Меган. — С Ерик сме излизали само няколко пъти с яхтата. Е, лесните неща мога да ги правя.
— Отдавна ли го познаваш?
— От четири години. Бяхме заедно в колежа „Амхърст“. Излизаме от около година. — Тя забеляза изненадата на Крис. — Ти мислеше, че съм още в гимназията, нали?
— О, не, не — отговори Крис.
— Изчервяваш се — каза Меган. — Отвратителен лъжец.
Истина беше. Крис усети пламналото си лице.
— Добре, признавам си — каза той. — Изобщо не изглеждаш на двайсет и две. Но това е хубаво, нали?
— Може би един ден ще е така. А сега си е чисто неудобство. Никой не ме взема на сериозно. И хора като теб се чудят защо Ерик ходи с ученичка.
— О, много добре разбирам защо Ерик ходи с теб — каза Крис, без да се замисля.
Меган бързо го погледна, за да провери дали това не е само любезна забележка, след това се усмихна и каза:
— Пак се изчерви.
Крис отпи от бирата, за да скрие объркването си. Меган наистина беше доста привлекателна. В нея имаше някаква мекота и самообладание, които предизвикаха у него желание да разговарят.