— Как станахте приятелки? По време на обучението ни не се познавахте.
— Стана след това. След служилото се с Алекс. Както знаеш, Ленка се чувстваше отговорна. Изпитваше вина, че е подвела Алекс. Тя само искала Дънкан да се откаже от нея. Не й минавало през ума, че Алекс може да бъде наранен, камо ли убит. Имаше нужда да разговаря с някой за това. Вие всички се върнахте в Англия, така че оставахме само аз и Ерик.
— Сигурно се е чувствала ужасно.
— Да, така беше. — Меган замълча. — После, след Джорджтаун, продължих за две години в Колумбийския университет. Уредих го, за да мога да бъда с Ерик в Ню Йорк, но се разделихме месец преди да отида там. Ленка все още работеше на Уолстрийт и се виждахме доста често. Разбирахме се добре. Бяхме много различни, но се чувствахме добре заедно.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Тя ми каза, че двамата ще бъдете добър екип — каза Меган.
— Мисля, че бяхме. Имахме различни силни и слаби страни. Но се уважавахме. Била е права. Добър екип.
— Ленка обичаше да се прави на много отворена. Но изглежда, предпочиташе да бъде с по-тихи хора. Може би така изпъкваше повече до тях.
— Освен това беше доста сериозна по свой собствен начин — каза Крис.
— Ти си я познавал добре — отбеляза Меган.
— А също и ти, струва ми се — отвърна с усмивка Крис.
Сервира спагетите и соса, наля още вино и също седна на масата.
— Значи още изучаваш средновековна история? — попита той.
— Да — отговори Меган. — Ти си учил история, нали? Помня, че те отегчавах с история на яхтата.
— Имаш добра памет — каза Крис. — А аз не. Съмнявам се дали мога да си спомня нещо повече от датата на битката при Хейстингс4.
— Моята област беше Ренесансът и Каролингите. Преди няколко години прекарах известно време във Франция. Пиша дисертация за ефекта, който той е оказал върху монашеската реформа в Англия през X век. Затова отивам в Кеймбридж.
За Крис всичко това бе средновековна абракадабра.
— Още ли ти е приятно да се занимаваш със средновековна история? — попита той.
— Имам добри и лоши дни. Харесвам преподаването, ако студентите се интересуват. И все още съм очарована от самата история. Но преди да получа докторската си степен трябва да завърша дисертацията. До такава степен се държи на оригиналността, че накрая започваш да изучаваш някакъв дребен предмет само защото е толкова неизвестен, че никой друг не пише за него.
— Никоя работа не е идеална — отбеляза Крис.
— Поне през тези шест месеца в Кеймбридж ще имам време да помисля както трябва. Очаквах ги с нетърпение.
Меган с удоволствие поглъщаше спагетите. Когато приключиха, Крис предложи кафе или още вино. Меган избра виното и Крис отвори друга бутилка.
— Обикновено не пия толкова много — призна тя. — Но сега имам нужда.
— Разбирам — каза Крис.
Когато започнаха втората бутилка, той почувства как част от напрежението от последните няколко дни го напуска. Това беше евтина утеха и щеше да си плати за нея на другия ден, но и той имаше нужда да се отпусне.
— Тя беше невероятна жена — отбеляза Меган.
— Да — потвърди Крис и отпи голяма глътка вино. — Тя ме спаси.
— Така ли?
Крис кимна.
— Какво искаш да кажеш?
Крис погледна виното си. Споменът за случилото се бе болезнен, но той искаше да говори. Искаше да говори за Ленка.
— Знаеш ли, че бях уволнен от „Блумфийлд Уайс“?
— Не.
— Очевидно не четеш финансовите страници на вестниците.
— Запълвам времето си с много по-приятни неща.
Крис се усмихна. Това беше вярно. Имаше милиони хора, които никога не бяха чували за него или за „Блумфийлд Уайс“. Бедата се състоеше в това, че те никога не бяха онези, при които той търсеше работа.
— Бях уволнен заради загубата на шестстотин милиона долара.
Меган премига.
— Олеле!
— Да. Точно така. Олеле. Пишеше го във всички вестници. Грешката не беше моя, но никой не ми повярва.
— Аз ти вярвам.
Крис се усмихна.
— Благодаря. Ще ми се тогава да бях познавал теб или хора като теб. Но не беше така. Всичките ми познати приеха, че грешката е моя. — Той пое дълбоко дъх. — Опитах се да намеря друга работа като брокер. Добър съм и мислех, че всички го знаят. Но те не го знаеха. После, две седмици след уволнението, Тамара ме напусна. Помниш ли Тамара?