— Здравей. Много се радвам да те видя — каза тя.
— И аз. Благодаря за поканата.
— Това бе най-малкото, което можех да направя след гостоприемството ти миналата седмица. Имаш ли нещо против да се поразходим?
— Не — каза Крис.
— Познаваш ли Кеймбридж? — попита Меган. — Не си идвал тук, нали?
— Учих другаде — отговори Крис. — Преди десет години прекарах тук две пиянски вечери на гости на колеги. Срам ме е, но нямам ясен спомен.
Тръгнаха да се разхождат. Крис се изненада колко различен от университетските му спомени е Кеймбридж. По това време на годината имаше малко туристи. Макар студентите да си имаха свои собствени проблеми, тревоги и грижи, навсякъде цареше атмосфера на безоблачно спокойствие. Тук автомобилите бяха забранени и най-силните звуци бяха стъпки зад гърба им или звънецът на стар велосипед. Крис се чувстваше като презрян натрапник от материалистичната суетня на друг свят — свят на чекове, пътуване до работата с метрото, костюми и ипотеки.
— Какъв е Чикагският университет? — попита той Меган.
— Съвсем различен е — отговори тя. — Поне външно. Там най-старите сгради са на около сто години. Но е добро учебно заведение. И има неколцина много начетени историци — хора, които са уважавани дори тук.
— Сигурен съм, че си една от тях — заяви Крис.
Меган се усмихна.
— Ще видим. В Кеймбридж най-много ми харесва това, че прилича на място, където историята се случва. Моят тип история.
— Имаш предвид старите сгради ли?
— Да, но и нещо повече от това. Можеш да си представиш как хората са учели тук векове наред, чели са и са писали на латински, спорели са за теология. Това прави в някаква степен по-реално изучаването на, да кажем, украшения и рисунки в някой ръкопис. В Чикаго се чувствах като на друга планета. Разбираш ли, даже Марс изглеждаше по-близо и по-реален от свети Дънстан5 и неговите приятели.
— За мен това време е твърде отдавна.
— Но не и за мен — каза Меган. — Помня първия път, когато се заинтересувах от всички тези неща. Бях ученичка на обменни начала в Орлеан, Франция. Момичето, с което живеех, не се интересуваше от нищо случило се преди XIX век, но баща й обичаше историята. И ме заведе в една малка църква наблизо. Викарият беше сляп и ни описваше разкошните фрески по памет. Не можех да повярвам, че нещо толкова красиво е създадено преди хиляда години в така наречените „тъмни времена“. И оттогава се опитвам да разбера как са живели хората по онова време, колко загадъчен и опасен трябва да е изглеждал светът и как хората са се опитвали да го проумеят.
— А аз мислех, че в Чикаго се занимават само с търговия на свински пържоли.
Меган се усмихна.
— Знам. Сигурно ти се струвам доста странна.
— Не — отговори Крис. — Нищо подобно. Трябва да ми покажеш някои от тези неща.
— Ще те заведа да видиш молитвеника на свети Едълуолд в Британската библиотека. Невероятен е.
— Ами хайде.
— Добре — усмихна се Меган. — Тръгваме. — Тя посочи една тясна уличка. — Да минем ли оттук?
Тръгнаха по тясната уличка. От едната страна се редуваха малки къщи, боядисани в различни оттенъци на розово и сиво, а другата страна бе задната стена на един от колежите — Крис нямаше представа точно кой.
— Погребението беше доста потискащо — каза той.
Меган потръпна.
— Да. Но съм доволна, че отидох.
— Не можахме да поговорим.
— Заради Дънкан. Ти успя ли да говориш с него?
— Да.
— И?
— Отначало не искаше да признае, но все пак каза, че се е срещнал с Маркъс. Ти беше права — Ленка е разказала на Маркъс какво се случи на яхтата. Маркъс попитал Дънкан дали всичко това е истина и го заплашвал.
— Заплашвал го? — разтревожено попита Меган.
— Да. И това явно е стреснало Дънкан.
— И защо не ти е казал?
— Каза ми, че след всичко, което направихме, за да запазим случая в тайна, не искал да признае истината.
— Да бе — усъмни се Меган.
— Аз му вярвам — каза Крис.
— Попита ли го къде е бил в деня на убийството на Ленка?
— Не.
— Защо?
— Това беше в деня на нейното погребение. Той бе разстроен. Сигурен съм, че чувствата му са искрени. Мисля, че щеше да се разсърди страшно, ако бях намекнал, че може да е замесен.
5
Английски абат, архиепископ на Кентърбъри и главен съветник на кралете на Есекс, известен най-вече с извършените от него големи монашески реформи. — Б.пр.