Амад вдигна вежди.
— Е, ако чак толкова ви се иска, защо да не опитате? Винаги правете само онова, което ви се иска, и ще имате отлично храносмилане. Сега ще ви донеса куфара.
— Трябват ми проспекти — обърнах се към него. — Трябват ми пътеводители. Аз съм писател, Амад. Ще са ми нужни брошури за икономическото положение на масите, статистически справочници. Откъде мога да си набавя всичко това? И кога?
— Пътеводител ще ви дам — отвърна Амад. — В пътеводителя има статистика, адреси, телефони и всичко от тоя род. А що се отнася до масите, мисля, че у нас не издават подобни глупости. Може, разбира се, да се изпрати запитване до ЮНЕСКО, но за какво ви е? Сам ще видите всичко… Почакайте, сега ще ви донеса куфара и пътеводителя.
Той излезе и бързо се върна с куфара в едната си ръка и с дебело синьо томче в другата. Станах.
— Ако се съди по лицето ви — произнесе той, като се усмихваше, — вие размисляте удобно ли е да ми дадете бакшиш или не.
— Да си призная, да — рекох аз.
— Е, и какво? Искате ли да го направите или не?
— Да си призная, не.
— Имате здрав, силен характер — одобрително каза Амад. — Не давайте. На никого не давайте бакшиш. Рискувате да ви разкрасят физиономията, особено момичетата. Но затова пък и никога не се пазарете. Също може да си изпросите нещо. А изобщо това са глупости. Откъде да зная, може би обичате да ви удрят плесници, също като онзи Джонатан Крайс… Бъдете здрав, Иван. Забавлявайте се. И елате в „Лакомка“. Всяка вечер от седем. И най-важното — за нищо не мислете.
Той махна с ръка и излезе. Седнах, взех изпотената чаша с коктейла и отворих пътеводителя.
Глава втора
Пътеводителят бе отпечатан на бяла гланцова хартия със златен обрез. Наред с чудесните фотоси той съдържаше интересни сведения. В града живееха петдесет хиляди души, хиляда и петстотин котки, двадесет хиляди гълъба и две хиляди кучета (в това число седемстотин медалиста). В града имаше петдесет хиляди леки автомобила, петстотин вертолета, хиляда таксита (с шофьори и без шофьори), деветстотин автоматични метача, четиристотин постоянно отворени бара, кафенета и закусвални, единадесет ресторанта, четири хотела от международна класа и курорт, обслужващ всяка година до сто хиляди души. В града се наброяваха шестдесет хиляди телевизора, петдесет киносалона, осем увеселителни парка, два Салона за добро настроение, шестнадесет салона на красотата, четиридесет библиотеки и сто и осемдесет автомата за бръснене. Осемдесет процента от населението бе заето в сферата на обслужването, а останалите работеха в двата частни сладкарски синтез-комбината и в държавния кораборемонтен завод. В града имаше шест училища и един университет, който се помещаваше в древния замък на кръстоносеца Улрих де Каза. В града функционираха осем светски дружества, в това число „Дружество на усърдните дегустатори“, „Дружество на познавачите и ценителите“ и „За старата добра родина, срещу вредните влияния“. Освен това хиляда и петстотин души участвуваха в седемстотин и един кръжока, където пееха, играеха скечове, учеха се да подреждат мебели, да кърмят децата си и да лекуват котки. По употреба на спиртни напитки, натурално месо и течен кислород на глава от населението градът заемаше съответно шесто, дванадесето и тринадесето място в Европа. Тук съществуваха седем мъжки и пет женски клуба, а също и спортните клубове „Бикове“ и „Носорози“. За кмет на града е бил избран (с болшинство от четиридесет и шест гласа) някой си Флим Гао. Пек го нямаше и сред членовете на градската управа.
Отместих пътеводителя, свалих си сакото и се заех да разгледам подробно владенията си. Холът ми хареса. Беше в сини тонове, а аз обичам този цвят. Боксът се оказа претъпкан с бутилки и студени закуски, така че можех веднага да посрещна една дузина изгладнели гости.
Минах в кабинета. До прозореца имаше голямо бюро с удобно кресло. По цялата дължина на стените бяха окачени лавици с плътно подредени томове събрани съчинения. Чистите ярки гърбове на книгите бяха подбрани с много вкус, така че се получаваше приятна цветова гама. Най-горната лавица бе заета от петдесеттомен енциклопедичен речник, издание на ЮНЕСКО, а на най-долната пъстрееха криминалета в гланцови обложки.
На бюрото първо забелязах телефона. Взех слушалката и като приседнах на страничната облегалка на креслото, набрах номера на Римайер. В слушалката се раздадоха продължителни сигнали. Чаках, като въртях в ръце малкия диктофон, оставен неизвестно от кого на бюрото. Римайер не отговаряше. Сложих слушалката и разгледах диктофона. Лентата бе наполовина използвана, превъртях я и включих.