Величко Вълчев
Хитър Петър
НАРОДНИТЕ АНЕКДОТИ ЗА ХИТЪР ПЕТЪР
Хуморът е едно от важните и сигурни средства за поправяне на различни човешки недостатъци. Работливите труженици от народа, обработвали векове наред земята и създавали народните блага, са били винаги чувствителни към постъпки и поведение на безсъвестни, нечестни и лукави хора, към мързеливи, непохватни и всякакви измамници, живели винаги за сметка на другите. И неведнъж са имали случай да се убедят в положителното въздействие на шегата, иронията, сатирата. Затова още през незапомнени времена възникват комичните разкази за лъжци, лицемери, изнудвачи, срещани във всяко село и град.
Когато трудовият човек е разчитал само на физическата си сила, бил е беззащитен срещу угнетителите и експлоататорите си. След като прогледна и със своите духовни очи, той забелязва как на всяка крачка представителите на политическата и духовната власт присвояват плодовете на неговия труд и започва да се брани от тях като от хищни животни. Изучил похватите на управници, кметове, духовници, у него назрява решение: на коварството да противопостави смелостта, на лукавството хитростта, на изнудването досетливостта и съобразителността. И разбира, че царският сановник е силен и властен, но е покварен и коварен, че кметът и попът са богати, но глупави и прости, а редица чиновници, които той храни като паразити, нямат и малка част от неговата физическа сила и нравствени добродетели. Това съзнание поражда у него желание да се опълчи срещу своите господари. Така се появяват безхитростните наглед, но смислени и съдържателни шеги, безпощадните сатирични фолклорни творби, в които открито или чрез алегорията всички у гнети тели, потисници и шарлатани получават заслужено възмездие.
Авторите на анонимните народни умотворения са открили множество недостатъци и в своята околна среда. Немалко анекдоти, пословици и поговорки биват създадени с възпитателна задача и с цел да се развиват умствените способности на обикновените трудови хора. Една сполучлива загадка изостря интелекта на човека, една хитро нагласена лъжа служи за поука и назидание, спечеленото съревнование по надлъгване и надхитряване го издига в очите на неговите близки.
Надлъгването (със старец, с воденичар и пр.) е една от най-характерните теми. Старата воденица, отдалечена с километри от села и градове, поради бавността, с която предлага услугите си на населението, е удобно място за възникване и обогатяване на тези шеговити разкази. С различните анекдоти, приказки и истории, една от друга по-фантастични и чудати, по-леко минава времето и за мливарите, и за самия дерменджия. Тук става дума не за надлъгване в прекия смисъл на думата, не за обикновено излъгване, а за добре скроена измислица, за „поетична“ лъжаприказка. Затова облогът печели този, който съумее да увлече по-сполучливо своя съперник, да го „убеди“ в невероятната измислица, да го пренесе неусетно в света на фантастичното, приказното.
Любима тема в народните анекдоти е и надхитряването на високопоставени лица — на царе, царски синове, министри и пр. Тези творби имат значение като морално възмездие за безкрайните страдания на народа в миналото и като поука за поколенията, живеещи в условия на класово потисничество. Те трябва да знаят похватите на царски чиновници, бирници, чорбаджии, за да се предпазват от нечистите им сметки и планове, да осуетяват коварните им замисли. С особена популярност се ползуват анекдотите, в които обект на сатирично осмиване са духовни лица. Защото неведнъж владици, попове, калугери са проповядвали начала, които сами не са следвали, обещавали са щедро опрощаване на грехове и щастлив живот „на оня свят“. Затова в своите произведения безименните творци им отмъщават, като ги показват смешни и жалки. Те биват надхитрени от свои ратаи, които им заплащат за всички измами и хитрувания. Комичните ни народни приказки и анекдоти са богати с образи на остроумни и смели веселяци, надхитрили неведнъж „учени“ противници, поставили в конфузно положение „мъдри“ глупаци, засрамили самонадеяни невежи и грандомани.
Създавани отначало за лица, които не носят определено име („Имало един чирак…“, „Някой беден момък се приставил слуга у попа…“), по-късно комичните разкази започнали да се приписват на измисления герой Хитър Петър. Около него се обединяват постепенно анекдоти и духовити истории за находчиви бедняци, за селски овчари, ратаи, чираци.
След падането на България под османско иго у нас проникват и анекдотите за световноизвестния ориенталски комичен герой Настрадин Ходжа. Наситени често с подчертано социално съдържание и ярко изразени антирелигиозни съставки, те добиват голяма популярност и сред нашето население. Като дават подтик за по-активно множене на анекдоти за Хитър Петър, те съдействуват и за тяхното обогатяване в тематично отношение. В много от тях със състезателен елемент (надлъгване, надхитряване и пр.) нашите разказвачи включват като действуващо лице и Настрадин Ходжа, с когото Хитър Петър неведнъж се препира по различни въпроси.