Усмихнах се на мисълта, че севилята ми може да мине за антика. На десет години. Когато съм я купувал, тия двете сигурно са били в първи или втори клас.
— Карате ли я на обслужване? — попита русата.
— Аха.
— Готина е.
— Благодаря.
— Вие наистина ли сте приятел на хазяина? Защото двете с Трейси търсим място по-близо до плажа. В момента живеем в Лас Флорес, но плажът там е много влажен и каменист. Готови сме и да работим като домашни прислужници, като детегледачки, каквото и да е. Тод каза, че ще ни помогне, но решихме и ние да си опитаме късмета.
— Съжалявам — отвърнах. — Наистина познавам хазяина на Тод, но не съм в бизнеса с недвижими имоти.
Русата направи физиономия, като все пак красотата на лицето й си остана.
— Какъв задник! Казах ти, Мар, оня само се будалка с нас.
Червенокосата сбърчи нос и доби обиден вид.
— Какво има, момичета? — попитах ги аз.
— Тод — отвърна червенокосата. — Здравата ни изигра.
— По какъв начин?
— Ами каза ни, че сте спец по недвижимите имоти и ако сме мили с него, щял да говори с вас да ни намерите място тук, на Броуд. Живели сме вече тук, бяхме домашни прислужници при Дейв Дюмас и жена му, когато те живееха тук под наем, така че хората мислят, че все още живеем тук, и не ни безпокоят, когато идваме насам, но ние искаме да си бъдем само тук или някъде наблизо.
— Дейв Дюмас баскетболистът?
— Да. Господин Гиганта. — Кискания и от двете.
— Грижехме се за децата му — добави русата. — Наистина големи деца от един наистина голям баща.
Тя се засмя отново, после изведнъж стана сериозна.
— Наистина искаме да се върнем. Плажът тук е пълен с хора и концертите в кафе „Транкас“ нажежават обстановката. Миналата седмица и Еди ван Хейлън се включи в мелето.
— Готови сме на работа — подзе червенокосата. — Тод ни каза, че ще успее да ни намери нещо на разменни начала.
— Педал! — процеди през зъби русата. — За последен път сме мили с него.
Тя сърдито форсира двигателя на голфа и кучето подскочи стреснато.
Попитах:
— Какво точно поиска той от вас?
— Ами той… такова… той се държи така, като че ли да ни накара да си помислим, че му се иска. Позволихме му да ни пипа пред вас. — Обръщайки се към червенокосата: — Казвах ти, Мар. Бях сигурна.
— А всъщност на Тод не му се иска, така ли? И не си държи на думата.
Кискане.
После русата отново стана сериозна. Лицето й отблизо бе възгрубо, готово да се състари и вече започнало да става грапаво от много слънце и много живот.
— Не сте му близък приятел или нещо подобно, нали? — попита тя.
— Ни най-малко — отвърнах. — Наистина познавам хората, чийто е имотът, но с Тод сме се виждали само веднъж преди това.
— Значи не сте… такова… така. — Русата се усмихна, направи префърцунена физиономия и вдигна ръка с изящно движение на китката.
— Треейси! Как не те е сраам!
— Е, к’во толкова? — каза русата. — Той ги прави тия неща, не аз. Него трябва да го е срам!
Попитах:
— Тод да не е гей?
— Твърдо — каза червенокосата.
— Спортен педал — добави русата.
— Шкарто — даде и своя принос приятелката й.
— Затова е такъв явен — продължи русата. — Използва ни, за да изглежда така, че все едно си пада по мацки. Такова… Тялото му може да е шкарто, но главата му твърдо не е.
— А откъде знаете, че е гей?
— Е — засмя се русата, отново форсирайки двигателя на място, — не че сме му светили или нещо такова…
— При него непрекъснато идват пичове — намеси се червенокосата. — Той казва, че ги тренира, но веднъж ги видях двамата с оня пич да се държат за ръцете и да се целуват.
— А стига бе! — възкликна русата, удряйки един лакът на дружката си. — А защо не си ми казала?
— Това беше много отдавна. Когато бяхме още с Големия Дейв.
— Големия Дейв! — повтори русата и се изкиска.
— Колко отдавна? — попитах аз.
Смут. И двете сякаш се натъкнаха на неразрешим проблем от световна величина.
Най-сетне червенокосата се обади:
— Много отдавна. Може би преди пет седмици. Шкарти Тод и оня пич се разхождаха зад къщата. Бяха ей там, а аз разхождах Бърни. — Тя посочи бетонната плоча на пясъка. — Държаха се за ръцете. После оня се качи на колата си — бял петстотин и шейсе SEC с ония колелета… как им викаха… а, да, лети джанти — и Тод се наведе и го целуна.