— А стига бе! — каза русата.
Казах:
— Помниш ли как изглеждаше другият?
Тя сви рамене.
— Беше стар.
— Колко стар?
— По-стар от вас.
— Над четиридесет?
— По-стар.
— Може да е бил таткото на Тод — каза русата подигравателно. — Таткото може да се целува, нали, Мар?
— Може би — отвърна червенокосата. — Малкият Тод и татко му се целуват.
Двете се спогледаха и се разкискаха.
— В никой случай — продължи червенокосата. — Това си беше чиста любов. — Тя се замисли. — Всъщност дъртият имаше доста добър тен. За дъртак като него. Приличаше май на Том Селек.
— Да не беше с мустачки? — попитах я веднага аз.
Червенокосата напъна мозъка си.
— Май да. Спомням си само, че ми заприлича на Том Селек. На един стар Том Селек. Добър тен. Широкоплещест.
Русата бръкна в кутията между двете и каза:
— Бадеми. — Усмивка. — Хайде сега да видим как ще стане.
Тя извади една ядка от кутията и я сложи между зъбите си. Погледна ме, бавно, бавно пое с език бадема и чак тогава го схруска.
— Значи тогава видяхте другия за последен път? — казах аз. — Преди пет седмици.
— Аха — отвърна червенокосата. — Преди доста време.
— И така — каза русата, — можете ли да направите нещо за нас?
— Както вече казах, не съм в бизнеса с недвижими имоти, но познавам някои хора. Нека първо проверя. Защо не ми запишете имената и телефоните си?
— Дадено — просия червенокосата и изведнъж усмивката й угасна.
— Какво?
— Нямаме нищо за писане.
— Няма проблем — казах аз, с усилие потискайки желанието си да й намигна.
Отидох до севилята, намерих химикалка и една стара фактура от сервиза и й ги занесох.
— Пишете на гърба на това.
Тя започна да пише, използвайки кутията за подложка, русата гледаше, а песът мушна влажния си нос в ръката ми и заскимтя от удоволствие, когато го почесах зад ушите.
— Ето.
Червенокосата ми подаде листчето.
Мария и Трейси. Завъртян почерк. Над двете „и“-та вместо точки — сърца. Адрес във Флорес Меса Драйв. Централа, започваща с 456.
Усмихнах се и казах:
— Чудесно, ще направя каквото мога. А дотогава — късмет.
— Вече го намерихме — отвърна русата.
— Какво сме намерили? — попита я червенокосата.
— Късмета. Винаги постигаме това, което искаме, нали, Мар?
Голфът рязко се отдалечи сред кискане и облаци прах.
Гледах подир тях, докато изчезнаха по Броуд Бийч Роуд. Мина цяла секунда, преди да се сетя, че тия двете бяха горе-долу колкото Мелиса.
Обърнах колата и подкарах към магистралата.
Възрастен мъж и млад жребец.
Възрастен мъж с мустачки и тен.
Много гейове с тен и мустачки има в Лос Анджелис. И много бели мерцедеси.
Но ако Дон Рамп кара бял 560 SEC с лети джанти, изобщо нямаше да се колебая в предположенията си.
Поел на юг по магистралата към къщи, направих предположението макар и без доказателство. Отначало дадох роля на Рамп като любовник на Никуист, а после преразпределих ролите, като се сетих за напрежението, което бях усетил между Джина и Никуист.
Дали пък не е било поредното мъжко пъчене от негова страна?
И гняв от нейна?
А тя дали знае?
Дали това има нещо общо с нейните намеци за промяна в стила на живот?
Отделни спални.
Отделни сметки.
Отделни съдби.
А дали не е знаела за Рамп, когато се е омъжвала за него?
Защо, след като толкова дълго е живял като ерген, е решил да се ожени за нея?
Банкерът и адвокатът на Джина изглеждаха сигурни, че не го е направил за пари, и подкрепиха твърдението си с предбрачния договор.
Да, но предбрачните договори, както впрочем и завещанията, могат да бъдат оспорвани. А застрахователни полици за живот могат да бъдат измъкнати и без знанието нито на банкера, нито на адвоката.
А може и наследството да няма нищо общо. На Рамп може просто да му е харесало да живее сред добрите и консервативни жители на Сан Лабрадор.