— Водолазите.
Един от хеликоптерите кръжеше ниско над язовира и с помощта на прожекторите си изрязваше бели кръгове леко проблясваща вода. Някой извика. Мелиса дръпна ръцете си и се извърна натам.
Един от служителите на Горското светеше със силно фенерче, застанал до водата. На повърхността се появи водолаз в мокър костюм, свали си маската и поклати глава. Докато излизаше от водата, показа се още един водолаз. И двамата започнаха да свалят бутилките и коланите с тежести.
Мелиса изръмжа и извика:
— Не-е!
После се спусна към тях. Двамата с Майло се завтекохме след нея. Тя стигна до водолазите и кресна:
— Не! Няма да спирате!
Водолазите се дръпнаха от нея и сложиха апаратите си на земята. После вдигнаха поглед към приближаващия се Чикъринг, придружен от един заместник-шериф.
— Каква е ситуацията? — попита той водолазите.
— Черно като в ада — отвърна единият, хвърляйки притеснен поглед към Мелиса. — Наистина е много тъмно, сър.
— Ами тогава си светете с нещо! — изкрещя Мелиса. — Хората открай време извършват нощни гмуркания, не е ли така?
— Госпожице — започна водолазът. — Ние…
Пресече се и затърси подходящи думи. Беше млад — не по-възрастен от самата нея. Луничаво лице, руси мустачки под обелен от слънцето нос. На брадичката му бе залепнало някакво водорасло. Зъбите му започнаха да тракат и той трябваше да стисне челюсти, за да ги спре.
Намеси се другият водолаз, също така млад като първия.
— Имахме прожектори, госпожице. — Той се наведе и вдигна нещо от земята. Показа й го и продължи: — Ето ги. Те са със специални крушки, отлични за такъв вид… Проблемът е, че дори през деня водата е мътна, а през нощта…
Той поклати глава, разтърка длани и сведе поглед към земята.
Русият водолаз бе използвал случая и се бе отдръпнал няколко метра назад. Беше застанал на един крак, сваляше плавника си. После смени крака и задърпа другия. Някой му донесе одеяло точно като това на Мелиса. Другият водолаз го изгледа с копнеж.
— Но това е вододайна зона, по дяволите! — кресна Мелиса. — Това е питейна вода, как така ще е мръсна?
— Не съм казал мръсна, госпожице — търпеливо обясни вторият водолаз. — Казах мътна. Нещо като матово стъкло. Такъв е естественият цвят на водата — има много минерали. Елате тук през деня и ще видите, че цветът й е наистина тъмнозелен… — Той млъкна и погледна тълпата за подкрепа.
Заместник-шерифът пристъпи напред. На табелката над джобчето му пишеше ГОТИЪР. Под нея се виждаха няколко реда лентички. Изглеждаше на около петдесет и пет. Очите му бяха сиви и уморени.
— Правим всичко възможно да намерим майка ви, госпожице Дикинсън — започна той, показвайки равни и пожълтели от тютюна зъби. — Хеликоптерите ще продължат търсенето из целия парк в радиус от тридесет и пет километра. Колкото до язовира, хората от поддръжката ни изпратиха лодки веднага и всеки квадратен сантиметър от повърхността му е претърсен. Обаче що се отнася до това под повърхността, в момента нищо повече не може да се направи.
Той говореше тихо и убедително, мъчейки се да предаде ужасната истина, но без да звучи ужасно. Ако Джина е под повърхността, вече няма смисъл да се бърза.
Мелиса замачка ръце, изгледа го с убийствен поглед и замърда устни.
Чикъринг се намръщи и пристъпи напред.
Мелиса затвори очи, вдигна ръце и нададе сърцераздирателен вик. Плесвайки двете си ръце върху лицето, тя се преви, обхваната сякаш от колики.
— Не, не, не!
Майло тръгна към нея, но аз се оказах по-бърз и той спря. Хванах я за раменете и я притиснах към себе си.
Тя се опита да се бори, непрекъснато повтаряйки думата „не“.
Държах я здраво и тя постепенно се отпусна. Но като че ли прекалено се отпусна. Повдигнах с пръст брадичката й. Кожата й бе студена като пластмаса. Все едно нагласях манекен.
Бе в съзнание и дишането й бе нормално. Очите й обаче бяха празни и нефокусирани и усещах, че ако я пусна, тя ще се свлече на земята.
Тълпата униформени мъже гледаше. Обърнах я с гръб към тях.
Тя изстена и някои от тях трепнаха. Един се обърна с гръб, после втори и така постепенно всички се дръпнаха към ролса.
Чикъринг и Готиър малко се позабавиха. Полицейският шеф впери озадачен и раздразнен поглед в мен, после обърна гръб и се присъедини към останалите. С вдигнати вежди Готиър го гледаше как се отдалечава. След това се извърна към нас и погледна угрижено към Мелиса.