Жена му прехапа устни. Той я потупа по ръката.
— Как е Мелиса? — попита ме тя много тихо.
Изненадан от въпроса, отвърнах:
— Спи.
— О?
— Това й е най-добрата защита в момента.
— Не е необичайно — каза Лио. — Защитно отдръпване. Убеден съм, че знаете колко е важно да е под наблюдение, защото понякога това е прелюдия към дълготрайна депресия.
Отвърнах:
— Ще я държа под око.
Урсула попита:
— Давано ли й е нещо за сън?
— Доколкото знам, не — отговорих.
— Добре — кимна тя. — Хубаво е да не взема успокоителни. За да… — Тя отново прехапа устни. — Боже господи, много съжалявам. Аз наистина… Това е просто… — Тя поклати глава, сви устни навътре и вдигна поглед към небето. — Какво може да каже човек в такъв момент?
Мъжът й отново я потупа по ръката. Тя плъзна поглед покрай него и се загледа във фасадата на къщата. Погледът й като че ли не беше фокусиран.
— Чикъринг предположи, че е самоубийство — каза той. — Прави се на психолог. Чиста глупост и аз му го казах. У нея никога не съм виждал и капчица депресия. Точно обратното, тя беше силна жена, като се има предвид какво е преживяла.
Той млъкна и погледна към жена си. Тя обаче бе някъде далеч оттук.
Попитах го:
— Споменавала ли е нещо такова по време на сеанс, което да ни намекне защо е отишла до онова водохранилище?
— Нищо — отвърна Лио. — Абсолютно нищичко. То поначало тръгването й с кола сама бе абсолютна импровизация. И точно в това се състои въпросът. Ако бе решила да се придържа към плана на лечение, това нямаше да се случи. А преди това бе много послушна.
Урсула продължаваше да мълчи. Тя бе дръпнала ръката си от хватката на мъжа й, без да забележа.
Продължих с въпросите:
— А да сте забелязали някакъв друг стрес у нея освен агорафобията?
— Не, нищо такова — отговори Габни. — Стресовото й ниво бе по-ниско отпреди. Тя напредваше чудесно.
Извърнах се към Урсула. Тя продължаваше да гледа към къщата, но поклати глава.
— Не, нищо.
— Защо задавате такива въпроси, доктор Делауер? — попита Габни. — Убеден съм, че и вие не вярвате в самоубийството.
Набута си лицето съвсем до моето. Едното му око бе по-бледосиньо от другото. Но и двете бяха ясни и нетрепващи. Не толкова заядливи, колкото любопитни.
— Просто се опитвам да намеря някакво разумно обяснение.
Той сложи ръка на рамото ми.
— Разбирам. Това е съвсем естествено. Но се опасявам, че тъжното обяснение е, че тя е надценила напредъка си и се е отклонила от плана за лечение. И обяснението на това е, че никога няма да намерим разумно обяснение.
Той въздъхна и отново изтри веждата си, макар че беше суха.
— Кой ще знае по-добре от нас, психотерапевтите, че хората имат неприятния навик да са непредсказуеми. Тези от нас, които не знаят това, трябва да учат физика.
Жена му направи рязко четвърт извъртане наляво.
— Не че я обвинявам — продължи Габни. — Тя беше много приятна и добронамерена жена. Страдала е повече, отколкото трябва. Това е просто един от онези нещастни… неща. — Повдигане на раменете. — След толкова години работа в тази област човек се научава да понася трагедиите. Наистина се научава.
Той посегна за ръката на жена си. Тя го остави да я докосне за миг, после се отдръпна и бързо изкачи стълбите. Токчетата затракаха и дългите й крака изглеждаха твърде декоративни, за да демонстрират такава скорост. Бе доста сексапилна и в същото време неловка. Пред вратата тя се спря и долепи длани до дърворезбата, като че ли дървото имаше целебна сила.
— Тя е много податлива — каза тихо Габни. — Много съпричастна.
— Не знаех, че това е недостатък.
Той се усмихна.
— Изчакайте още няколко години. — После изведнъж: — И така, поемате ли отговорност за емоционалното благополучие на това семейство?
— Само на Мелиса.
Той кимна.
— Тя наистина е много уязвима. Моля ви, не се колебайте да ни се обадите, ако можем да ви помогнем с нещо.
— Възможно ли е да прегледам картона на госпожа Рамп?
— Картонът й? Предполагам, че да, но защо?
— Май поради същата причина. Опитвам се да намеря разумно обяснение.
Снизходителна усмивка.
— Нейният картон няма да ви помогне с нищо. В него няма нищо… пикантно. Което идва да покаже, че ние избягваме типично анекдотичните капани — задължителните подробни описания на всяко мигване и трепкане на пациента, онези прекрасни Едипови спомени и сънища, които киносценаристите толкова обичат. Моят опит показва, че това не може да бъде научна работа. Обикновено докторът драска, за да изпита чувството, че е полезен, никога не чете написаното, а ако го направи, ще види, че не е полезен. Затова сме разработили метод за документиране, който е силно обективен. Симптоматология, базирана на поведението. Обективно определени цели.