— Ина минута.
Зачаках, оправяйки дрехите си и сресвайки косата си с пръсти.
Малката вратичка отново се отвори. Сини очи. Зениците се свиха.
— Да? — Млад глас, леко носов.
— Госпожа Робинс?
— Какво мога да направя за вас?
— Казвам се доктор Алекс Делауер. Опитвам се да намеря сестра ви Кати.
— Вие приятел на Кати ли сте?
— Не, всъщност не. Но имаме обща позната.
— Какъв доктор сте?
— Клиничен психолог. Съжалявам, че нахълтвам така, и с удоволствие бих ви показал документ за самоличност, както и такъв за професията ми.
— Да, няма да е зле да го направите.
Извадих съответните документи от портфейла си и й ги показах един след друг.
Тя попита:
— Коя е тази ваша обща позната?
— Това е нещо, което трябва да обсъдя лично с нея, госпожо Робинс. Ако не ви е удобно да ми кажете номера й, аз мога да ви дам своя, за да ми се обади тя.
Сините очи се огледаха насам-натам. Малката вратичка се затръшна и се отвори голямата. На прага застана русокоса жена на 37–38 години.
— Джан Робинс — представи се тя и ме огледа. Ноктите й бяха дълги, но не лакирани. — Нека разговаряме тук.
— Разбира се — отвърнах аз, усещайки с всяка частица от съзнанието си всяка гънчица по костюма си.
— Защо ви трябва Кати?
Зачудих се доколко да я информирам. Дали Кати Мориарти е казала на сестра си, че ходи на психиатрични сеанси?
— Малко сложничко е — отвърнах. — Наистина би било най-добре да говоря със сестра ви лично, госпожо Робинс.
— Сигурна съм, че е така, докторе. Аз също бих искала да говоря лично с нея, но тя не се е появявала вече повече от месец. — И преди да успея да отговоря, продължи: — Не че й е за първи път, като се има предвид професията й.
— Каква е тя?
— Журналистика. Писателства. Едно време работеше за „Бостън Глоуб“ и за „Манчестър Юниън Лийдър“, но сега е на свободна практика. Опитва се да накара да й публикуват книгите… Тя всъщност е само една. За пестицидите. Казва се „Лошата земя“. — Не отговорих и тя продължи с усмивка: — Е, наистина не може да се каже, че е бестселър.
— Тя в Нова Англия ли е родена?
— Не, родена е тук, в Калифорния. И двете сме израсли във Фресно. Но след колежа тя отиде на изток, твърдейки, че Западният бряг бил една културна пустиня.
— Да не би да е дошла тук да пише за нещо? — попитах я аз.
— Така предположих и аз. Но тя не ми е казала. Никога не говори за работата си. Сигурно поверителна информация.
— И нямате представа с какво се е занимавала?
— Ни най-малка. Не сме… Ние сме много различни. Не стоеше дълго при нас. — Тя изведнъж млъкна, кръстоса ръце пред гърдите си и запита: — А вие откъде знаете, че съм й сестра?
— Използвала ви е като поръчител, за да плати с чек в един ресторант. Собственичката му ми даде вашия адрес.
— Супер! — възкликна тя. — Представи си само! Слава богу, че чекът поне е минал.
— Проблем с парите ли имаше?
— Не и с харченето им. Вижте, наистина трябва да се прибирам. Съжалявам, но не мога да ви помогна.
Казах:
— Значи това, че я няма повече от месец, не ви засяга?
Тя рязко се извърна.
— За тая нейна книга за пестицидите тя пътува из цялата страна повече от година. Изобщо не ни се обаждаше, докато не й свършеха парите. Вместо да си върне дълга, тя ни прати екземпляр от книгата с автограф. Мъжът ми е адвокат на една компания, занимава се с химически сметки. Можете да си представите колко му е харесало това. Няколко години преди това беше ходила до Салвадор — проведе някакво разследване, много тъмно и потайно. Нямаше я шест месеца и нито веднъж не се обади, дори пощенска картичка не ни изпрати. Мама се побърка от страх, а от разследването й не бе публикуван никакъв материал. Така че не, не ме засяга. Хукнала е подир някоя нова интрига.
— А какъв род интриги обикновено я интересуват?
— Всичко, което има и най-малък намек за заговор — тя се мисли за репортер по разследванията и й се струва, че убийствата на Кенеди все още са очарователна тема за разговор на вечеря.
Пауза. Звуци от мултипликационно филмче от телевизора. Тя подръпна косата си.
— Но това е смешно. Та аз дори не ви познавам. Не трябва да говоря с вас… Ако случайно се видим скоро с нея, което е много малко вероятно, ще й кажа да ви се обади. Къде ви е кабинетът?