Ноел пак не разбираше. Описах му накратко престрелката с Ангър и Даус. Всяка дума, изречена от мен, сякаш разпалваше гнева му все повече и повече.
— Задници — бе коментарът му. — Не е зле да си намериш нови, и то по-бързичко.
— О, да, разбира се — отвърна тя. — Казах го така, че да прозвучи, че все едно вече съм си намерила. Трябваше да видиш изражението на лицата им.
Бегла усмивка. Ноел остана сериозен.
Мелиса се обърна към мен:
— Познавате ли някой добър адвокат, доктор Делауер?
— Повечето от тези, които познавам, практикуват семейно право. Но съм сигурен, че ще успея да ти намеря и имуществен адвокат.
— Моля ви. Ще ви бъда много благодарна. А също и някой банкер.
— Адвокатът сигурно ще те насочи.
— Чудесно — отвърна тя. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Преди тия червеи да са успели да направят нещо. Та те май вече може да имат някакви документи срещу мен. — Предположението я накара да разшири очи. — Ще накарам Майло да ги провери. Сигурно ще разбере какво се канят да правят. А може и вече да са ме драли, какво ще кажете?
— Кой знае?
— Е — каза тя, — не се показаха много почтени. Кой знае, през всичките тия години може и майка да са драли… — Затвори очи.
Ноел я прегърна по-здраво. Тя не се възпротиви, но остана напрегната.
Очите й внезапно рязко се отвориха.
— А може и Дон да е с тях… да заговорничи с тях…
— Не — каза Ноел. — Дон не би…
Тя го отряза с рязко движение на китката.
— Ти виждаш една негова страна, аз — друга.
Ноел премълча.
Очите на Мелиса внезапно отново се разшириха.
— О, боже!
— Какво? — попитах.
— А може да имат нещо общо и с… с това, което се случи. Може да са искали да й вземат парите и…
Тя скочи на крака и за малко не събори Ноел. Очите й бяха сухи, юмруците — свити. Вдигна единия до нивото на очите и го разтърси.
— Ще ги пипна! — извика тя. — Копелета мръсни. Всеки, който я е обиждал, ще си плати!
Ноел се изправи, но тя го спря с протегната ръка.
— Не, нищо ми няма. Сега съм добре. Знам вече къде съм.
Тя започна да обикаля из стаята. Покрай стените. Като начинаещ кънкьор. С едри крачки, които постепенно започваха да приличат на подтичване. Стискайки челюсти и удряйки с юмрук в отворената длан на другата ръка.
Спящата красавица, събудена от зловещата целувка на подозрението.
Гневът замени страха. Бе несъвместим с него.
Миналата есен излекувах цяло училище по този начин. Бях й дал същия урок преди толкова години.
Гневът на това дете бе нажежен до бяло. Изразът на лицето й бе почти като на канибал.
Гледах и не можех да я сравня с нищо друго освен с гладен хищник в клетка.
Психически прогрес, а?
29.
Майло пристигна малко след това, облечен в кафяв костюм, с блестящо черно куфарче в ръка. Мелиса се залепи за него и му разказа станалото.
— Погвай ги — каза тя накрая.
— Ще проверя — отвърна той. — Но ще ми трябва време. А междувременно ти си намери адвокат.
— Каквото и да трябва. Моля те. Кой ги знае какво са намислили.
— Поне — каза той — са предупредени. Ако са намислили нещо нечисто, вероятно засега ще го забравят.
— Вярно е — обади се Ноел.
— А как си иначе? — попита Майло Мелиса.
— По-добре… Ще го преживея. Ще трябва… Ако искаш да върша нещо, ще го върша.
— Това, което можеш да вършиш, е да се грижиш за себе си. — Тя отвори уста да протестира, но той я спря с ръка: — Не, не те избутвам настрана. Абсолютно сериозен съм. Просто да си готова, ако ония започнат да натискат.
— Какво искаш да кажеш?
— Тия типове, изглежда, се канят да командват парада. Ако успеят да убедят някой съдия, че ти има нещо, ще се хванат за него. Може да успея да изкарам някоя и друга кирлива риза, но може и да не успея. Всеки случай, докато се ровя, те ще трупат боеприпаси. Колкото по-добре изглеждаш физически и психически, толкова по-малко боеприпаси ще имат. Така че се грижи за себе си. — Той хвърли поглед към мен. — А ако ти се крещи, крещи на него. Това му е работата.