— След като е блъснал човек и е избягал, защо, момчета, вие се занимавате с това?
— Брей, какъв копой — каза Люис. — Хей, да не би някога да си работил като полицай?
Зададе въпроса ухилен до уши.
Майло нито помръдна, нито проговори.
Люис дръпна от цигарата и продължи:
— Според специалистите колата не оставила нищо на случайността. Минала през него веднъж, после дала назад и го направила още два пъти. Просто за да бъде сигурна. Получило се е нещо като пица, и то с всички допълнителни плънки.
Той се извърна към мен, извади цигарата от устата си и изведнъж ми се усмихна с вълча усмивка.
— Семеен доктор, а? Изглеждате ми като почтен господин, но понякога външният вид лъже, не е ли така?
Отвърнах на усмивката му. Вълчето хилене се разшири, сякаш двамата си бяхме казали ужасно смешна шега.
— Докторе — каза той, припалвайки втора цигара от първата и хвърляйки фаса на тротоара, — вие по някаква случайност не сте използвали вашия мерцедес или БМВ, за да отървете горкия Маклоски от страданията му, нали, сър? Една бърза изповед и всички можем да си вървим вкъщи.
Без да спирам да се усмихвам, отвърнах:
— Съжалявам, но ще трябва да ви разочаровам.
— Мамка му — каза Люис. — Как мразя да задавам въпроси от рода „Кой го направи?“.
— Колата немска ли е била? — попита Майло.
Люис зачовърка тротоара с обувка и издуха дима през носа си.
— Как беше това? Разговаряйте с пресаташето ни, нали?
— Защо не искаш да ми кажеш, Брад?
— Ти си цивилен. Това първо.
Майло не каза нищо.
Люис продължи:
— Дори може би си и заподозрян. Това второ.
— Ха така — каза Майло. — Какво е това, Брад? Шибано убийство?
Бе втренчил немигащ поглед в Люис. Бяха еднакво високи, но Майло бе поне с двадесет и пет килограма по-тежък. Люис издържа втренчения му поглед с каменно лице и не каза нищо.
Майло прошепна някаква дума, която ми прозвуча нещо като „Гонзалес“.
Лицевите мускули на Люис се отпуснаха. Цигарата му увисна надолу, но после отново се вирна, повдигната от стиснатите челюсти.
— Виж какво, Стърджис, не мога да си затворя очите за този случай. Най-малкото тук има сблъсък на интереси и трябва да отидем до Пасадина и да говорим за това със семейството, а не с теб.
— Семейството, за което говориш — отвърна Майло, — се състои от едно осемнадесетгодишно момиче, което току-що е разбрало, че майка му е мъртва и че дори не може да погребе тялото й, защото то е на дъното на оня проклет язовир. Шерифът просто чака то да изплува…
— Още повече…
— И става така, че се получи нещо ужасно приятно за нея, нали, Брад? Да идентифицира изплувало от водата тяло, а? А междувременно тя не е мърдала от къщата през последните няколко дни, затова абсолютно съм сигурен, че не е сгазила онова лайно, и е абсолютно сигурно, че не е плащала на никого да го направи. Но ако си мислиш, че отиването дотам и подлудяването й може да ти донесе нещо, прави каквото знаеш. Обърни се към адвоката й — чичо му е бил Хърмън Даус (Чука).
Люис пуфкаше и дърпаше от цигарата, загледан в огънчето й като в някакво чудо.
— Ако нещата се извъртят натам, можеш да се обзаложиш, че ще отида — отвърна той, но в гласа му липсваше твърдост.
— Прави каквото знаеш, Брад — отвърна Майло.
Черноокият детектив привърши с бездомните и им махна да си вървят. Те се пръснаха — някои от тях влязоха в мисията, а останалите се повлякоха по улицата. Той се приближи, бършейки длани в блейзъра си.
— Това е известният Майло Стърджис — каза Люис между две дръпвания от цигарата.
Ниският детектив гледаше учуден.
Люис продължи:
— Шампион тежка категория от Западен Лос Анджелис. Изкара един рунд с Фриск.
Мина още секунда в смут, после по бебешкото лице на ниския се разля разбиране. Последвано веднага от отвращение. В мен се забиха чифт студени кафяви очи.
— А това — продължи Люис — е семейният доктор. На същото това семейство, интересувало се от нашия човек. Може би няма да е зле да погледне това твое коляно, Санди.
На ниския детектив обаче не му беше до смях. Той си закопча сакото и когато погледна към Майло, изражението му бе такова, сякаш гледаше изплувал труп.
Майло каза:
— Еспозито, нали? По-рано беше в Девъншир.