— Разбира се, отче. Благодаря за отделеното време. Но ако все пак се сетите за нещо, каквото и да е, което би помогнало на момичето, моля ви, обадете ми се.
В ръката на Майло, неизвестно откъде, изведнъж се появи визитна картичка. Той я подаде на свещеника. Преди обаче Андръс да я пъхне в джоба си, успях да я мярна набързо. Бяла хартия. Името на Майло с резки черни букви над единствената дума РАЗСЛЕДВАНЕ. Домашен телефон и номер на пейджър в долния десен ъгъл.
Майло благодари още веднъж. Свещеникът изглеждаше измъчен.
— Моля ви, не разчитайте на мен, господин Стърджис. Казах ви всичко, което мога.
На път обратно за колата казах:
— „Казах ви всичко, което мога“, а не „което знам“. Обзалагам се, че Маклоски е разголил душата си пред него. Официална изповед или съветване от някакъв вид. Но каквото и да е, няма да успееш да го измъкнеш от него.
— Аха. Говорих вече с нашия свещеник.
Стигнахме до колата в мълчание.
Вече на път обратно за Сан Лабрадор попитах:
— Кой е тоя Гонзалес?
— А?
— Това, дето го каза на Люис. Изглежда, произведе нужното впечатление.
— О, да — каза той и се намръщи. — Стара история. Гонсалвес. Когато Люис беше още с униформа, работеше като участъков полицай в Западен Лос Анджелис. Колежанче, обичаше да мисли, че е по-умен от останалите. Гонсалвес е един от провалите му. Битово насилие, което той не прие достатъчно сериозно. Съпругата искаше да затворят съпруга й, но Люис смяташе, че ще успее да се справи с дипломата си. По психология, ако трябва да бъда точен. Изнесе му някаква лекция, след което си тръгна доволен. Час по-късно съпругът клъцнал жената с бръснач. Люис тогава беше по-мек, нямаше никакъв установен подход. Можех да го съсипя, но реших да не обяснявам много-много в доклада си и вместо това да поговоря с него. След това той стана по-твърд, много по-внимателен, не се провали нито веднъж. Няколко години по-късно стана детектив и се прехвърли в Централното.
— Не ми изглеждаше много благодарен.
— Да. — Той стисна волана. — Черната неблагодарност не ходи по гората.
32.
На Съсекс Нол той паркира до севилята.
— Какво следва по-нататък? — попитах го аз.
— Сън, здрава закуска, а след това: финансовия измет.
Той изключи поршето от скорост и форсира двигателя.
— А Маклоски? — продължих аз.
— Нямам намерение да ходя на погребението му.
Форсаж. Тропане с пръсти по волана.
— А да имаш някаква представа кой го е убил и защо? — не преставах аз.
— Беше с мен и знаеш всичко.
— Добре — отвърнах.
— Добре. — Поршето рязко потегли.
Домът ми изглеждаше малък и уютен. Релето бе изключило осветлението на вира и не можеше да се види как върви хайверът. Примъкнах се до втория етаж, спах десет часа и се събудих в понеделник сутринта, мислейки за Джина Рамп и Джоел Маклоски — свързани отново от мъки и ужас.
Имаше ли някаква връзка между язовир „Морис“ и това, което бе станало в забутаната уличка, или случката с Маклоски бе просто един от многобройните такива случаи на Скид Роу?
Убийство с кола. Хванах се, че мисля за Ноел Дръкър. Той разполагаше с много коли и време. Дали чувствата му към Мелиса бяха толкова силни, че да се реши да отиде толкова далеч? И ако да, по собствена инициатива ли го е направил, или Мелиса го е накарала?
Ами самата Мелиса? Ставаше ми лошо, като си помисля, че може да е и нещо друго освен беззащитното сираче, описано от Майло пред детективите. Обаче бях виждал какво прави гневът от нея. Бях я виждал как мъката й се трансформира в отмъстителни видения срещу Ангър и Даус.
Спомних си как двамата с Ноел се бяха прегърнали в леглото. Дали планът за разправа с Маклоски се бе зародил именно в такава прегръдка?
Превключих на друг канал. Рамп. Ако той бе невинен за причината на смъртта на Джина, може би я бе предизвикал.
Той имаше много причини да мрази Маклоски. Дали той е бил на волана на колата убиец, или е наел някой друг? Поетичното въздаване на справедливост би било доста привлекателно в този случай.
Тод Никуист би бил чудесен за тази работа — кой би могъл да свърже някакъв си плажен културист от другата страна на града със смъртта на никому неизвестен откачен боклук от центъра?
А може Ноел да е бил ударен юмрук на Рамп, не на Мелиса.