— Кога разбра, че се е върнал?
— Миналия месец. По телевизията имаше предаване за правата на жертвите… как в някои щати семейството на жертвата може да пише до затвора и те да им кажат кога ще се гледа делото на престъпника за пускане на свобода в изпитателен срок. За да могат да отидат и да протестират. Знаех, че е излязъл преди години, но въпреки това писах. От затвора забавиха отговора и когато най-сетне ми писаха, посъветваха ме да се свържа с Комисията по пускане на свобода в изпитателен срок. Прехвърляха топката. Накрая се оказа, че трябва да подам писмена молба за информация. Както и да е, направих го и се добрах до името на служителя от комисията, който отговаря за Маклоски. Тук, в Лос Анджелис! Само че те вече не се виждали, изпитателният му срок току-що бил изтекъл.
— Преди колко години е излязъл?
— Преди шест. Това обаче го научих от Джейкъб. Доста време го тормозих да ми каже, а той все отлагаше. Най-накрая, като станах на петнадесет години, той призна, че през цялото време е държал Маклоски под око, бе разбрал, че е освободен преди две години и че напуснал щата.
Ръцете й се свиха в малки бели юмруци, тя ги вдигна и ги разтърси.
— Гадината излежа тринадесет години от двадесет и три годишна присъда. Пуснали го предсрочно за добро поведение. Това просто вони, нали? Никой не дава пет пари за жертвата. Трябваше да го пратят в газовата камера!
— Знаеше ли Джейкъб къде е отишъл?
— В Ню Мексико. После в Аризона и най-накрая, мисля, в Тексас. Работел в резервата с индианците или нещо от този род. Джейкъб ми каза, че той вероятно се опитва да заблуди комисията, че се е превърнал в почтен гражданин, и че комисията най-вероятно ще бъде заблудена. И се оказа прав, защото те го бяха пуснали на свобода и сега той вече може да прави каквото си иска. Служителят беше приятен човек, малко му оставаше да се пенсионира. Името му бе Бейлис и изглеждаше истински загрижен. За съжаление обаче нищо не можел да направи.
— Мисли ли, че Маклоски представлява заплаха за майка ти или изобщо за някой друг?
— Каза, че нямало доказателства за това, но все пак не знаел. Че никой не можел да бъде сигурен с хора като него.
— А Маклоски опитал ли се е да се свърже с майка ти?
— Не, но това не означава, че няма да го направи. Той е луд, а такава лудост като неговата не се променя за една нощ, нали?
— Обикновено не.
— Значи представлява явна опасност, нали?
Нямах лесен отговор на този въпрос. Казах:
— Сега разбирам защо толкова се притесняваш. — Но не ми хареса как прозвуча.
— Доктор Делауер, как бих могла да я оставя. Може би това е знак — това, че се е върнал. Че не бива да я оставям. Искам да кажа, мога да се сдобия с образование и тук. Приета съм в още два университета. Каква толкова е разликата?
— Мелиса, човек с твоя ум може да получи добро образование навсякъде. Всеки на твое място — имам предвид състоянието на майка ти — би се двоумил. А на това отгоре се появява и Маклоски. Но голата истина е, че дори и да представлява опасност, ти не можеш да защитиш майка си от него.
— Какво искате да кажете с това? — попита тя сърдито. — Че просто трябва да се откажа?
— Искам да кажа, че с Маклоски трябва да се заеме някой. Професионалист. Да разбере защо се е върнал, какво крои. Ако го прецени като опасен, има някои неща, които могат да се направят.
— Какви например?
— Заповед за задържане. Предохранителни мерки. Къщата ви добре ли се охранява?
— Ами, май да. Има алармени системи, врати. Освен това редовно минават полицейски патрули. Трябва ли да се направи още нещо?
— Казала ли си на майка ти за Маклоски?
— Не, разбира се, че не! Не искам да я стряскам, не и сега, когато е тръгнала толкова добре.
— А на твоя… на господин Рамп?
— Не. Никой не знае. И без това никой не ме пита за мнението ми и аз не се натискам.
— А на Ноел казала ли си?
Тя ме погледна смутено.
— Да. Той знае.
— И какво казва?
— Че няма нищо. Но на него му е лесно. Не става въпрос за неговата майка. Не отговорихте на въпроса ми, доктор Делауер. Можем ли да направим още нещо?
— Не съм аз този, който може да прецени. За това си има професионалисти, които са специалисти в тази област.
— Къде да ги намеря?
— Аз ще проверя — отвърнах. — Може би тук ще успея да ти помогна.
— Връзки със съда ли имате?