— Това определение на майка й ли е?
— О, не. Госпожа Рамп никога не би го казала така. Но го усеща. Затова, надявам се, скоро ще се сблъскате с двойствеността на Мелиса и ще й помогнете да се отърве от нея, за да направи избора си бързо. Доколкото разбрах, има краен срок. Харвард често пъти проявяват нетърпение. Знам го от собствен опит.
Мислейки за Маклоски, аз я попитах:
— А госпожа Рамп безпокои ли се за нещо друго, което би могло да се пренесе върху Мелиса?
— Да се пренесе? Заразна емоционалност? Не, бих казала тъкмо обратното — тревогите на Мелиса биха могли да се пренесат върху майка й. Госпожа Рамп се оказа един от най-тежките ни фобийни случаи, които сме лекували, а ние сме лекували много. Обаче тя напредна изключително много и продължава да напредва. Ако й се дава възможност.
— Искате да кажете, че Мелиса представлява заплаха за напредъка й?
— Мелиса е добронамерена, доктор Делауер. Много добре влизам в положението й. Израсла е с неактивна майка и това я е направило преждевременно зряла. Понякога това може да е полезно, разбира се. Но на настоящия етап нейното въртене наоколо само намалява самоувереността на майка й.
— Въртене в какъв смисъл?
— Има склонност да се появява по време на важни моменти в терапията.
— Струва ми се, че пак не ви разбрах.
— Добре — отвърна тя. — Ще ви го кажа направо. Както сам знаете, лечението на агорафобията трябва да се провежда in vivo — навън, в реалния свят, където има провокиращи фобията фактори. Двете с майка й буквално преминаваме стъпка по стъпка. Излизаме през вратата, обикаляме квартала. Това е бавен, но неотклонен процес, регулиран така, че пациентът да изпитва колкото е възможно по-малко страх. Мелиса винаги гледа да присъства на такива важни моменти. Наблюдава. Скръстила ръце на гърдите си и с такъв скептичен поглед в очите… Щеше да е комично, ако не разсейваше толкова майка й. Стигна се дотам, че по-важните моменти започнах да ги планувам за тогава, когато тя е на училище. Сега обаче вече не е на училище и се… върти повече от всякога.
— Опитахте ли се да поговорите с нея?
— Опитах, доктор Делауер, но Мелиса не проявява никакъв интерес към разговори с мен.
— Странно — казах аз. — А тя вижда нещата по-различно.
— О!
— Според нея, тя се опитва да събере информация от вас и винаги среща съпротива.
Мълчание. След малко:
— Да, сигурна съм, че е така. Но това е просто невротично изкривяване. Аз й влизам в положението, доктор Делауер. Тя се опитва да се справи с чувството за заплаха и ревност. Едва ли й е лесно. Обаче аз трябва да насоча всичките си усилия към пациента си. А Мелиса може да се обърне за помощ към вас или към някой друг, в случай че вие не сте склонен, и да се опита да се справи с това.
— Тя иска да говоря с майка й. За да си изясни чувствата на майка си и по този начин да разбере какво да прави с Харвард. Точно затова ви се обаждам — да разбера дали мога да го направя. Не бих искал да проваля лечението ви — казах.
— Много мъдро от ваша страна. Какво точно искате да обсъдите с госпожа Рамп?
— Просто да разбера какви чувства изпитва към заминаването на Мелиса, което, както разбрах от думите ви, е съвсем ясно. След като го чуя лично от нея, вече ще мога да се справя със съмненията на Мелиса.
— Като използвате ролята си на довереник, за да я тласнете напред, нали?
— Точно така.
— Ами… не виждам нищо лошо в това. Дотолкова, доколкото се придържате в тези рамки, разбира се.
— Да ми кажете нещо специално, което бихте желали да не споменавам?
— На този етап, бих казала всичко, с изключение на кариерата на Мелиса. Нека не усложняваме нещата.
Обадих се на Мелиса в девет и тя вдигна телефона на първото позвъняване.
— Говорих с моя човек. Той е полицейски детектив в неплатен отпуск и затова има малко време. Ако все още искаш да се заеме с Маклоски, може да стане.
— Искам — отвърна тя. — Кажете му да действа.
— Може би ще отнеме известно време, а детективите обикновено работят на почасово заплащане.
— Няма проблеми. Ще се справя.
— Ти сама ли ще му платиш?
— Разбира се.
— Сумата може да се окаже доста голяма.
— Аз си имам собствени пари, доктор Делауер. Отдавна сама си плащам. Аз ще платя и вашата сметка, така че защо да не платя и неговата.
— Мелиса…