— Идеално. Работя по една китара на Джони Мичъл. Ще й трябва за следващия й албум.
— Страхотно.
— Много ръчна работа има. Но ми харесва. А ти какво правиш?
— Работя.
— Това е добре, Алекс.
Същото нещо ми каза и Линда. Еднакви склонности.
— Как е Денис? — попитах.
— Няма го. Хвана си пътя.
— О!
— Няма нищо, Алекс. Това отдавна се печеше, така че големи сътресения нямаше.
— Добре.
— Не искам да кажа, че съм желязната лейди, Алекс, и че това изобщо не ми се отрази. Отрази ми се. В началото. Въпреки че всичко стана по взаимно съгласие, винаги остава нещо… Празнота. Но го преодолях. Не беше като… Това, което той и аз бяхме… Искам да кажа, че имаше и хубави неща, и проблеми. Но беше различно… не като с теб.
— Така и би трябвало да бъде.
— Да — каза тя. — Не знам дали някога ще бъде така, както беше между мен и теб. Това не е манипулация… просто така го чувствам.
Клепачите започнаха да ми смъдят.
— Знам.
— Алекс — каза тя със задавен глас, — не се чувствай задължен да ми отговаряш… по какъвто и да е начин. Божичко, това звучи смешно. Толкова ме е страх да не се озова в небрано лозе…
— Какво има?
— Тази вечер се чувствам наистина ужасно, Алекс. Имам нужда от приятел.
Чух се да казвам:
— Аз съм твой приятел. Какъв ти е проблемът?
Дотук със стоманената решителност.
— Алекс — каза тя плахо. — Може ли на живо, а не по телефона?
— Разбира се.
— У нас или у вас? — попита тя и се засмя твърде високо.
Отвърнах:
— Аз ще дойда при теб.
Разстоянието до Венис го взех сякаш насън. Паркирах на заден пред един склад и без да обръщам внимание на неприличните надписи и неприятната миризма на боклук, изпълваща задната уличка, изхвръкнах от колата.
Докато стигна до вратата, тя вече я бе отворила и ме чакаше на прага. Приглушената светлина хвърляше меки отблясъци по капаците на машините. Откъм работилничката лъхна мирис на прясно рязано дърво и лак, примесен с миризмата на парфюма й — такъв по-рано не бях подушвал у нея. Това ме накара да почувствам малко ревност, безпокойство и вълнение.
Бе облечена в сиво-черно кимоно до пода, долните подгъви на което бяха изцапани с дървени стърготини. Под коприната — меки извивки. Тънки китки. Боси крака.
Червени къдри — буйни и пуснати свободно, падащи по раменете й. Току-що сложен грим, бръчици, които по-рано не бях виждал. Сърцевидно лице, което бях будил толкова много утрини. Все още красива… и позната като утрото. Но с някаква нова, незапечатала се в съзнанието ми част. Пътешествия, извършени от нея сама. Това ме натъжи.
Тъмните й очи горяха от срам и копнеж. Тя с усилие ги впери в моите.
Устната й потрепери и тя сви рамене.
Взех я в прегръдките си, усетих как се увива около мен, превръща се във втора кожа. Намерих устните й, топлината й, вдигнах я на ръце и я отнесох горе.
Първото нещо, което почувствах на другата сутрин, бе обърканост и леко виене на свят като при махмурлук, макар че не пихме. Първото нещо, което чух, беше бавно и ритмично стъргане — с ритъм на бавна самба звук, идващ отдолу.
До мен — празно легло. Някои неща никога не се променят.
Сядайки в леглото, разтърсих глава и погледнах над перилата. Търкаше с пила задната страна на китара, хваната в менгеме. Извита над масата, облякла работни дрехи, с предпазни очила и хирургическа маска, тя стържеше унесено и в краката й се сипеше ситен шоколадов прашец.
Погледах я още малко, после се облякох и слязох долу. Тя не ме чу, продължи да работи и се наложи да застана право пред нея, за да привлека вниманието й. Но дори и тогава тя реагира с известно закъснение — вниманието й бе съсредоточено изцяло върху богато украсеното дърво.
Най-сетне спря, остави пилата на масата и дръпна маската. Стъклата на очилата бяха покрити с тънък слой розов прашец и очите й изглеждаха кървясали.
— Ето това е тя… онази за Джони — каза тя и сваляйки китарата от менгемето, я завъртя, за да я видя и отпред. — Обикновена извивка, но вместо от клен тя иска задната страна да е от палисандър, а страните да са съвсем малко извити. Интересно е да я чуя как ще звучи.
Казах:
— Добро утро.
— Добро утро. — Тя отново хвана китарата в менгемето и погледът й остана сведен дори и след като стегна инструмента. Пръстите й пробягаха по пилата. — Добре ли спа?