— За първи път тя излиза сама. Значи той се е въртял наоколо и я е чакал.
Аз се обърнах към Чикъринг:
— От това, което видях досега, началник, здраво държите юздите тук. Какъв е шансът на Маклоски да се върти наоколо из квартала шест месеца и да остане незабелязан?
Чикъринг отвърна:
— Равен на нула. — После към Рамп: — Прав е, Дон. Ако той стои зад това нещо, скоро ще разберем.
— Откъде тази увереност, Клиф? — попита Рамп. — Та вие още не сте го намерили!
Чикъринг се намръщи.
— Имаме адреса му, описанието и всичко необходимо. Следим го. Появи ли се, ще го лапнем по-бързо от безплатна пуйка на 4 юли.
— А откъде знаеш, че ще се появи? Ами ако в момента е някъде с…
— Дон — прекъсна го Чикъринг. — Разби…
— Аз пък нищо не разбирам! — викна Рамп. — Как може наблюдението на адреса му да промени нещо, когато него отдавна вече го няма там!
— Такова е престъпното съзнание — отвърна Чикъринг. — Проявява склонност към връщане на местопрестъплението.
Рамп изпъшка отвратен и продължи да крачи.
Чикъринг побледня с един тон.
— Работим заедно с полицейските управления на Лос Анджелис, Пасадина, Глендейл и с шерифите, Дон. Всички компютри работят по това. Номерата на ролса оглавяват списъците им. Няма кола, регистрирана на негово име, но всички черни списъци внимателно се проверяват.
— И колко коли има в тези черни списъци? Десет хиляди?
— Всички търсят, Дон. И то сериозно. Не може да е стигнал далеч.
Рамп не му обръщаше внимание и продължаваше да крачи нервно из антрето.
Чикъринг се обърна към мен:
— Не сте сторили хубаво, като сте запазили тайната, докторе.
— Е, това поне е вярно — промърмори Рамп, без да се обръща.
Отвърнах:
— Разбирам как се чувствате, но нямах друг избор. Мелиса е вече законно пълнолетна.
Рамп се намеси:
— Значи това, което сте направили, е законно, а? Ще видим тази работа.
Глас откъм горната площадка на стълбите:
— Остави го на мира, Дон!
Мелиса бе застанала на най-горното стъпало, облечена в мъжка риза и дънки, вързала небрежно косата си назад. Голямата риза я правеше да изглежда недохранена. Тя бързо се спусна по извитата стълба, присвила ръце към гърдите си като професионален бегач.
Рамп започна:
— Мелиса…
Тя застана пред него с вирната брадичка и стиснати юмруци.
— Просто го остави на мира, Дон. Не е направил нищо. Аз го накарах да запази тайната, той трябваше да ме послуша, така че го остави на мира.
Рамп се поизправи малко.
— Всички чухме то…
Мелиса изкрещя:
— Млъкни, по дяволите! Не искам да слушам повече никакви глупости!
Дойде ред и на Рамп да побледнее. Ръцете му потрепериха.
— Мисля, че трябва да се успокоите, млада госпожице — намеси се и Чикъринг.
Мелиса се извърна към него и размаха юмрук.
— Как смеете да ми казвате какво трябва и какво не трябва? Трябва да сте навън и да си гледате работата — да карате тъпите си наемни ченгета да търсят майка ми, а не да висите тук с него и да се наливате с нашия скоч!
Лицето на Чикъринг се изкриви от гняв, после изражението се смекчи до измъчена усмивка.
— Мелиса! — извика Рамп.
— Мелиса! — подигравателно го изимитира тя. — Нямам време да слушам глупостите ви! Майка ми е някъде навън и вие трябва да я намерите. Затова престанете да търсите изкупителни жертви, а мислете как да я намерите!
— Точно това правим, млада госпожице — забеляза Чикъринг.
— Как? Като обикаляте квартала? Какъв смисъл има? Тя вече отдавна не е в Сан Лабрадор. Ако беше, щяхте отдавна да сте я намерили.
Кратка пауза, преди Чикъринг да отговори:
— Правим всичко по силите ни.
Прозвуча кухо и той го знаеше. Изражението и на Мелиса, и на Рамп му подсказа, че е време да си върви.
Той си закопча палтото, което се изпъна плътно по корема му, и се извърна към Рамп:
— Ще стоя, докато имате нужда от мен, но е във ваш интерес да бъда навън, на улицата.
— Да — отвърна Рамп унило.
— Горе главата, Дон. Ще я намерим, не се безпокой.
Рамп вдигна рамене, обърна се и изчезна във вътрешността на къщата.