Тъкмо се бях приготвил да тръгвам, когато звънецът на входната врата иззвъня. Мелиса скочи на крака и изхвръкна от стаята, Рамп я последва с широки, отработени в тениса, ритмични крачки.
Влязох последен в антрето. Мелиса отвори вратата и въведе чернокосо момче на около двадесет години. Той направи крачка към Мелиса, като че ли искаше да я прегърне, но видя Рамп и се спря.
Бе като че ли малко дребноват, някъде около един и шестдесет и седем, строен, с маслинена кожа, пълни, извити устни и живи кафяви очи под гъсти тъмни вежди. Косата му бе черна и къдрава, късо подстригана отгоре и отстрани, а отзад по-дълга. Бе облечен в късо червено сако, черни панталони, бяла риза и папийонка. От ръката му висяха ключове от кола. Той се огледа нервно.
— Има ли нещо ново?
Мелиса отвърна:
— Нищо.
Рамп каза:
— Здравей, Ноел.
Момчето вдигна поглед към него.
— Всичко е наред, господин Рамп. Хорхе се оправя с колите. Тази вечер не са много. Като че ли няма много клиенти.
Мелиса го докосна по лакътя и каза:
— Хайде да се махаме оттук.
Рамп попита:
— Къде отивате?
Мелиса отвърна:
— Излизаме. Да я търсим.
— Наистина ли мислите, че… — започна Рамп, но Мелиса го отряза:
— Да, мисля. Хайде, Ноел — и го задърпа за червеното сако.
Момчето погледна към Рамп.
Рамп погледна към мен. Аз обаче бях като сфинкс.
— Добре, Ноел, смятай, че си свободен през останалата част на вечерта. Но бъдете внимателни…
Още преди да довърши изречението, и двамата вече бяха изхвръкнали през вратата. Тя се затръшна с кух трясък.
Рамп я погледа няколко секунди, без да помръдне, после се извърна към мен и уморено каза:
— Искате ли да пийнете нещо, докторе?
— Не, благодаря. Габни ме чакат в клиниката.
— О, да, разбира се.
Той ме изпрати до вратата.
— Имате ли деца, докторе?
— Не.
Отговорът ми като че ли го разочарова.
Добавих:
— Понякога май е доста трудно.
— Тя наистина е умно момиче — подзе той. — Понякога си мисля, че нарочно усложнява нещата, дори и за себе си. Джина ми каза, че сте я лекували, когато била малка.
— От седем до деветгодишна възраст.
— От седем до деветгодишна възраст — повтори той. — Две години. Значи вие сте прекарали повече време с нея, отколкото аз. Може би я познавате далеч по-добре от мен.
— Това беше отдавна — отвърнах. — Сега виждам друга нейна страна.
Той поглади мустачките си.
— Не можа да ме приеме… И вероятно никога няма да го направи. Нали?
— Нещата могат да се променят — казах аз.
— Могат ли?
Той отвори вратата към Дисниленд и хладния вятър. Сетих се, че не съм питал Мелиса къде е клиниката, и му го казах.
Той отвърна:
— Няма проблеми. Знам пътя наизуст. Ходил съм много пъти. Когато Джина ме помоли да я придружа.
14.
По пътя за Пасадина се улових, че надничам в страничните пресечки, оглеждам крайпътните храсталаци, банкета. За проснато долу женско тяло.
Глупаво. Спецовете вече са били тук. Вече бях видял трите полицейски коли на санлабрадорската полиция, кръстосващи в радиус от десет пресечки. Една от тях ме проследи през цял квартал и накрая ме остави.
Глупаво, защото улиците бяха абсолютно пусти. Детско колело можеше да бъде забелязано от една пресечка разстояние.
Квартал, който не пускаше тайните си на улицата.
Къде ли Джина Рамп е отнесла нейните?
А може би те са й били отнети?
Въпреки окуражителните ми думи към Мелиса не бях убеден, че всичко това е импровизирано бягство от фобията.
Доколкото бях успял да преценя, Джина бе уязвима. Крехка. Нищо и никакъв спор с дъщеря й предизвика пристъп.
Как би могла да се оправя в реалния свят — каквото и да означаваше това.
Затова продължих да се оглеждам. Против разума и поради това чувствайки се много по-добре.
Клиниката на Габни заемаше доста щедро парче в добър жилищен квартал, който неохотно бе започнал да се свива, давайки пространство на магазини и блокове. Самата сграда едно време е била къща. Голяма, двуетажна, с каменна мозайка от речни камъни от двете страни, вмъкната в задния край на широка и равна поляна. Три огромни бора правеха сянка на тревата. Предната веранда обхващаше цялата дължина на постройката и бе засенчена от масивни стрехи. Никаква фирма не подсказваше каква дейност се върши вътре.