Отпред мястото бе преградено от ниска зидана стена. В средата имаше отвор без врати, осигуряващ достъп към бетонна алея. Отляво скованата от дъски врата бе отворена, излагаща на показ дълга и тясна алея за коли. Точно на входа на алеята бе паркиран бял сааб турбо 9000 и преграждаше пътя навътре. Паркирах моята севиля на улицата — в Пасадина бяха по-толерантни, отколкото в Сан Лабрадор.
На предната врата имаше табелка с размера и формата на голяма пура. ГАБНИ, пишеше на нея с големи черни букви. Чукалото представляваше озъбен лъв, захапал месингова гривна, осветен отгоре от миниатюрна лампичка. Повдигнах я и я пуснах. Вратата леко завибрира — до мажор, сигурен бях в това.
На верандата светна лампа. Малко след това вратата се отвори. Урсула Кънингам-Габни застана на прага, облечена в червена, с обло деколте, плетена рокля, стигаща на пет сантиметра над коляното и подчертаваща височината й. Вертикални плетеници от горе до долу допълваха това още повече. И последното в тази насока — високи токове.
От верижка на врата й висяха очила тип Джон Ленън, конкурирайки се за повече гръдно пространство с перлена огърлица. Самото гръдно пространство бе доста изпъкнало и вдлъбнатината му започваше точно там, където трябва. Талията й бе тънка, краката — стройни и много, много дълги. Лицето бе като че ли малко квадратно, фино моделирано и много по-красиво, отколкото на снимката. Освен това и по-младо. Не изглеждаше на повече от тридесет. Гладка шия, стегната линия на челюстта, големи светлокафяви очи и изчистени черти, нямащи нужда от камуфлаж. Въпреки това тя си бе сложила много — блед фондьотен, изкусно нанесен руж, бледоморави сенки, тъмночервено червило. Изобщо, готова за максимум разрушения и поразяваща целта точно.
— Доктор Делауер? Влезте.
— Алекс — казах. — Честното си е честно.
Това за момент я смути, но само за момент.
— Да, разбира се. Алекс.
И се усмихна. И веднага я изключи.
Тя ме въведе в нещо, което би ми се видяло доста обширно антре, ако току-що не идвах от къщата на Дикинсън. На пода — паркет, дъбова ламперия по стените, ръчно изработени столове и подвижни закачалки. По стените висяха мътни калифорнийски пейзажи от оня тип, който галериите в Кармел от години насам се опитваха да пробутат като шедьоври.
Холът беше вляво и се виждаше през леко открехнатата плъзгаща се дървена врата. Отново дъбова ламперия, отново пейзажи. Тапицирани в черно столове с прави облегалки, наредени в кръг. Тежки завеси скриваха прозорците. Това, което би трябвало да бъде столовата, бе отдясно и служеше като чакалня с разноцветни дивани и масички със списания.
Тя вървеше на няколко стъпки пред мен с отмерени и бързи крачки. Стегната рокля. Плавни движения на бедрата. Страхотия!
Урсула спря, отвори вратата и я задържа.
Влязох в нещо, което сигурно е било стая за камериерката. Малка и сумрачна, със сиви стени и нисък таван. Мебелирана с прости съвременни образци на мебелното изкуство — тапициран в сиво обикновен стол с ниска облегалка, разположен зад дървено бюро. Отстрани — два стола. Три окачени на стената зад бюрото лавици, претъпкани с учебници. Дипломи, заели почти изцяло лявата стена. Прозорецът на другата стена бе закрит от сиви щори.
Едно-единствено произведение на изкуството. Литография на Касът. Меки цветове. Майка и дете.
Вчера видях друга картина от същата художничка. В същата семпла и сива стая.
В главата ми се завъртяха хиляди гатанки.
Урсула Кънингам-Габни отиде зад бюрото, седна и кръстоса крака. Роклята се вдигна. Тя не й обърна внимание. Сложи си очилата и се взря в мен.
— Още никакви следи от нея?
Поклатих глава.
Тя се намръщи и побутна очилата върху деликатния си прав нос.
— Вие сте по-млад, отколкото си мислех.
— Същото се отнася и за вас. А вие на това отгоре сте измъкнали и два доктората.
— Е, не беше чак кой знае какво постижение — отвърна тя. — Прескочих два класа в началното училище, започнах в Тафт на петнадесет и на деветнадесет се озовах в Харвард. Лио Габни бе мой преподавател и ме преведе през всичко — помогна ми да избегна някои от капаните, в които лесно може да попадне човек. Подхванах две специалности — клинично лечение и психобиология. Когато ги завърших, Лио предложи да се запиша в медицинската академия към Харвард. Направих подготовка за дисертацията си още през първите две години, комбинирах я с подготовката си по психология и завърших с лиценз и в двете области.