— Не знам — отвърна. — Никога не съм разбирал от наркотици. Най-многото, което си позволявам, е това. — Той вдигна чашата. — И бира. Пък и не го познавах добре. Увърташе се около Джина като пиявица.
Той влезе по-навътре в стаята и краката му потънаха в килима, заглушавайки стъпките му.
Последвах го.
— Мелиса върна ли се?
Той кимна.
— Горе в стаята си е. Прибра се и веднага се качи. Изглеждаше като пребита.
— Ноел с нея ли е?
— Не, Ноел е в „Халбата“, моя ресторант. Той работи при мен — паркира коли, от време на време сервира. Добро момче е и добро бъдеще има. Мелиса е твърде много за него, но това той сам трябва да го разбере.
— Твърде много в какъв смисъл?
— Твърде умна, твърде красива, твърде невъздържана. Той е лудо влюбен в нея, а тя направо го тъпче, но не от жестокост или снобизъм. Просто такъв е характерът й. Цепи право напред, без да мисли. — Той тежко се отпусна на дивана. — Защо ли ви занимавам? Вие я познавате по-добре от мен… А какво стана с оня детектив, свързахте ли се с него?
— Още не. Може ли да опитам отново?
Той скочи на крака, отиде нанякъде, върна се с мобифон в ръка и ми го подаде.
Набрах дома на Майло, чух записаното съобщение, после някой го прекъсна.
— Ало?
— Рик? Алекс се обажда. Майло там ли е?
— Здрасти, Алекс. Да, тука е. Току-що се прибираме, бяхме на кино. Чакай малко.
След две секунди:
— Да?
— Готов ли си да започнеш малко по-раничко?
— Какво да започна?
— Частна практика.
— Не може ли да почака до сутринта?
— Има промяна в обстоятелствата.
Хвърлих поглед към Рамп, който напрегнато се взираше в мен, и подбирайки внимателно изразите си, му разказах всичко.
— Нещо друго? — попита ме той, след като млъкнах.
— Нищо особено. Току-що се връщам от нейните психотерапевти. Нямаха какво да ми кажат.
— Е — подметна той, — нали ги знаеш тия типове. По ги бива да задават въпроси, отколкото да отговарят на тях.
— А ти имаш ли въпроси?
— Бих могъл да измисля нещо. Някой да се е сетил да провери в болниците?
— Предполагам полицията. Но ако и ти искаш…
— Нищо няма да ми коства. По-добре даже да проведа няколкото разговора оттук, отколкото да загубя половин час, докато дойда дотам.
— Мисля, че ще е по-добре, ако го направиш лице срещу лице.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Чакай малко. — Длан върху слушалката. — Добре, доктор Силвърман не е кой знае колко щастлив, но ще го преживее. Даже може да го накарам да ми върже връзката.
Двамата с Рамп чакахме, без да разговаряме кой знае колко. Той пиеше и все повече затъваше в тапицерии и възглавници, а аз мислех как ще се отрази всичко това на Мелиса, ако майка й не се появеше скоро.
Мина половин час, после още двадесет минути. Когато най-сетне звънецът иззвъня, аз стигнах до вратата преди Рамп и я отворих. Майло влезе, облечен така, както никога не бях го виждал. Тъмносин блейзър, сиви панталони, бяла риза, кафява връзка и кафяви обувки. Гладко избръснат и подстриган.
Представих ги един на друг. Гледах как лицето на Рамп се променя, докато внимателно разглеждаше Майло. Очите се присвиха и мустачките заиграха, като че ли изведнъж нападнати от бълхи.
Искрица подозрение. Майло сигурно също го забеляза, но не реагира.
Рамп го погледа още малко, после каза:
— Надявам се, че ще можете да помогнете.
Отново подозрение. Доста време бе минало, откакто образът на Майло се бе появявал по телевизията, но може би Рамп има добра памет. Актьорите — дори и глупавите — винаги имат добра памет.
Казах:
— Детектив Стърджис работи в лосанджелиската полиция и в момента е в отпуск.
Абсолютно бях сигурен, че вече съм казвал това.
Рамп не отместваше вторачения си поглед от него.
Майло му отвърна със същото. Приличаха на два бика в съседни боксове, пръхтящи и риещи земята.
Майло първи наруши тишината.
— Ето с какво разполагам до този момент. — Той повтори дума по дума това, което му бях казал по телефона. — Точно ли е?