Дишаше тежко, с изпъкнали по слепоочията вени.
Майло отговори:
— Преди да дойда тук, минах през Централното управление и говорих с детектива, разпитвал Маклоски. Казва се Брадли Луис. Не е най-добрият, но не е и най-лошият полицай. Алибито на Маклоски е желязно — хранил е бездомните в мисията, в която живее. Белил картофи и мил чинии. Видели са го най-малко десетина души, включително и свещеникът, под чието управление е тази мисия. Не е излизал никъде от обяд до осем часа. Затова полицията е нямала основания да го задържи.
— А като свидетел?
— Няма престъпление, няма и свидетел, господин Рамп. Доколкото това ги засяга, засега става въпрос само за дама, която закъснява.
— Но вижте какво е направил по-рано!
— Вярно. Но той си е излежал присъдата, изпитателният срок е свършил. Според закона той е почтен гражданин. Полицията разполага с нула основания да го задържи.
— А вие не можете ли да направите нещо?
— Моите основания са по-малки дори от нула.
— Не говоря за законни лигавщини, господин Стърджис.
Майло се усмихна и пое дълбоко дъх.
— Съжалявам. Подарих си палката на Движението за правата на човека.
— Говоря сериозно, господин Стърджис.
Усмивката угасна.
— Аз също, господин Рамп. Ако търсите такъв вид помощ, вие сте набрали много погрешен номер.
Той прибра химикалката.
Рамп каза:
— Вижте, не исках да…
Майло вдигна ръка.
— Знам, че това е ад. Знам, че системата вони. Но да сритаме Маклоски сега, не е в интерес на жена ви. От Централното управление казаха, че след като го освободили, наложило се да го закарат у дома — оня нямал кола — и копелето си легнало. Да предположим, че сега отида и го събудя. Той отказва да ме пусне. Влизам със сила, играя си на Мръсния Хари. На кино това изглежда страхотно — силата на унижението. Той всичко си признава и добрите побеждават. В реалния свят обаче той си хваща адвокат. Дава ми задника под съд, вашия също, и медиите разбират. А междувременно жена ви се прибира по някое време с танцова стъпка — колата се счупила, нямало откъде да се обади… Истински хепиенд, с тази разлика, че тя отново цъфва на първа страница. А да не споменаваме, че ще се наложи да кихнете на Маклоски известна сумичка или да играете ролята на подсъдим в съд, който ще ви прати за година-две зад решетките. Как ще се отрази това на психологическия й напредък?
— Исусе! Това е някаква лудост — промърмори Рамп.
— Помолих ония от Централното да го държат под око. Казаха, че ще се опитат, но, да си кажем правичката, не си струва. Ако тя не се върне до утре сутринта, ще му отида на гости. Ако не ви се чака, мога да отида и сега. Когато не ме пусне, ще седна пред вратата му и ще напиша доклад, който ще ви прозвучи много тежко. Цената ми е седемдесет долара на час плюс разноските. Но ми се струва, че за тези пари все пак трябва да получите някаква независима оценка от моя страна.
— И каква е вашата независима оценка, господин Стърджис?
— На този етап има по-добър начин да си използвам времето.
— Като например?
— Като например да се обадя на още болници. Да позвъня на всички дежурни сервизи. На автоклубовете… ако сте членове.
— Сме. Но тия неща мога да ги направя и аз.
— Можете. Свободен сте да ги направите. Колкото повече хора вършат една работа, толкова по-бързо я свършват. Ако искате да помогнете, ще ви напиша списък и на други неща, които бихте могли да направите.
— Какви неща?
— Да се свържете с обществени и независими служби за Бърза помощ, да се свържете с пътната полиция на няколко полицейски участъка и да се убедите, че информацията не е забутана някъде из бумагите — повярвайте ми, това често се случва. А ако сте готов да отидете и по-нататък, можете да проверите летища, служби за чартърни полети, коли под наем. Да проследите кредитните карти, да видите с какви кредитни карти разполага, да накарате компаниите да следят за номерата им, така че когато се направи покупка с тази карта, ние ще разберем къде е направена. Ако до утре сутринта не се върне, ще трябва да се отбия и в банката й и да проверя дали напоследък не е теглила големи суми. Вие също ли трябва да се подписвате на сметките й?
— Не, финансите ни са независими.
— Нямате ли сметки, водещи се и на двамата?
— Не, господин Стърджис. — Рамп бе скръстил ръце на гърдите си и с всяка дума ги стягаше по-силно. — Летища, теглене на големи суми… Какви ги дрънкате? Да не искате да кажете, че е избягала?