— Болници! — прошепна Мелиса ужасено, слагайки ръка на гърдите си. — О, боже!
— Просто за да сме сигурни — повтори Майло. — Санлабрадорската полиция вече е звъннала на няколко. Аз също, но няма никакъв сигнал за постъпването й в тях. Но е добре да сме сигурни.
Тя отново прошепна:
— Болници — и заплака.
Майло сложи ръка на рамото й.
Рамп извади кърпичка от джоба си и й я подаде.
— Вземи.
Тя я мярна с поглед, поклати глава и предпочете да си избърше сълзите с ръка.
Рамп погледна кърпичката, прибра я обратно в джоба си и отстъпи няколко крачки назад.
Мелиса се обърна към Майло:
— Защо искате да видите стаята й?
— За да си създам впечатление какъв човек е. Да видя дали няма нещо необичайно. Може би е оставила някаква следа. Тук също можете да ми помогнете.
— А не трябва ли да правим нещо… например да излезем навън и да я търсим?
Рамп се намеси:
— Загуба на време.
Тя се извърна към него.
— Това е твое мнение.
— Не. Това е мнение на господин Стърджис.
— Тогава го остави сам да ми го каже.
Рамп присви очи, без да помръдне, и мускулите на челюстта му набъбнаха и се отпуснаха няколко пъти.
— Ще отида да събера персонала — каза той накрая и бързо пое по левия коридор.
Когато се отдалечи достатъчно, за да не може да чуе, Мелиса каза:
— Трябва да го държите под око.
— Защо? — попита Майло.
— Тя има много повече пари от него.
Майло замислено я гледаше. После отново прокара длан по лицето си.
— Мислите, че може да й е направил нещо ли?
— Ами ако мисли, че това ще му донесе някаква облага, кой знае? На него много му доставят удоволствия нещата, които могат да се купят с пари. Тенис, животът в тази къща, вилата на морето. Но всичко това принадлежи на майка. Представа нямам защо изобщо се ожениха. Та те не спят заедно и изобщо нищо не правят заедно! Все едно ни е на гости… някой проклет гост, който твърде много се задържа и все не си тръгва. Не мога да разбера защо тя се омъжи за него.
— Карат ли се много?
— Никога — отвърна тя. — Но много важно. Те не са достатъчно дълго заедно, за да имат време да се скарат. И какво толкова вижда у него?
— Питала ли си я? — намесих се и аз.
— По заобиколен начин… Не ми се иска да наранявам чувствата й. Питала съм я какво да търся у един мъж. А тя ми каза, че любезното отношение и толерантността са най-важните неща.
— Може ли да се каже това за него? — попита Майло.
— Мисля, че той просто се подмазва. Заради парите.
— Той ще получи ли парите й, ако нещо стане с нея?
Това бе повече, отколкото тя можеше да понесе. Ръката й рязко литна към устата.
— Ами… не знам.
— Много лесно може да се разбере — каза Майло. — Ако не се прибере до утре, ще надникна във финансите й. А може и сега да намеря нещо в стаята й.
— Добре — съвзе се Мелиса. — Нали не мислите, че й се е случило нещо лошо?
— Няма никаква причина да мисля така.
— Ами Маклоски? — попита тя развълнувано. — Знаете ли за него?
Майло кимна.
— Тогава защо не отидете и не го… притиснете? Двамата с Ноел досега да сме го направили, ако знаехме къде живее. Но може би ще разберем и ще го направим.
— Идеята не е много добра — отвърна Майло и й повтори лекцията, която бе изнесъл на Рамп.
— Моля да ме извините — отвърна тя, — но става въпрос за майка ми, аз съм длъжна да направя всичко, което сметна за правилно.
— А как мислите, ще й хареса ли на майка ви да ви намери в някое чекмедже в моргата?
Долната й челюст плавно увисна. Тя я затвори с усилие. Обгърна раменете си с ръце. Застанала до Майло, тя бе направо дребосък — истинска комична ситуация.
— Вие се мъчите да ме уплашите нарочно.
— Точно така.
— Е, това няма да ви се удаде.
— Срам за мен — отвърна Майло с безразличие и погледна часовника си. — Тук съм вече от четвърт час и не съм свършил почти нищо. Ще работим ли, или ще седим тук и ще говорим?
— Ще работим — каза тя. — Разбира се…
— Стаята й — прекъсна я безцеремонно той.
— Ето там. Елате.
Тя изтича по коридора — всички признаци на сънливост бяха изчезнали.