Надрасквайки номера на гърба на листа, който тя току-що му бе дала, той го откъсна наполовина и й го даде.
— Обадете ми се, каквото и да научите — каза тя. — Дори и да ви се струва маловажно.
— Нямате проблем — отвърна Майло и се обърна към Рамп: — А вие се навъртайте тук.
Без да мръдне от стола си, той кимна унило.
Обърнах се към Мелиса:
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Не — отвърна тя. — Не, благодаря. Точно в момента не ми се говори. Искам да правя нещо. Не се обиждате, нали?
— Не.
— Ще ви се обадя, ако имам нужда от вас — каза тя.
— Нямаш проблем.
— Довиждане — каза Майло и се отправи към вратата.
— Ще дойда с теб — обадих се зад гърба му аз.
— Щом настояваш — отвърна той, спускайки се към алеята. — Ако аз имах обаче възможност да дремна малко, щях да я използвам.
Той бе дошъл с бялото „Порше 928“ на Рик. Под таблото бе монтирана радиостанция, която последния път, откакто се бях возил в тази кола, я нямаше.
— Брей! — възкликнах аз и я потупах.
— Коледен подарък.
— От кого?
— От мен за мен — каза той, набирайки скорост. Поршето приглушено изръмжа като че ли в потвърждение на думите му. — Наистина не е зле да поспиш. Рамп вече изглежда като убит, а малката я държи само адреналинът. Рано или късно ще трябва да се върнеш и да си гледаш работата там.
— Не съм уморен — отвърнах.
Вратите към имението бяха отворени. Майло сви наляво по Съсекс Нол и след това отново вляво. Магазините по търговската улица бяха тъмни. Уличното осветление хвърляше матова светлина, която едва стигаше до затревената разделителна ивица.
— А да, ето го къде е. Всичко свети — посочи той към осветената едноетажна сграда от другата страна на улицата.
Бял варовик. Безукорно подстригана растителна ограда. Малка ливадка с пилон. Над вратата със златни букви — ПЪРВА ФИДУЦИАРНА БАНКА.
Майло спря пред банката. Отдясно имаше паркинг за двадесет коли, ограден от закачена на железни колчета верига. В единия край веригата бе свалена на земята. На първото място отляво бе спрян черен мерцедес. Докато двамата с Майло слизахме от поршето, вратата на черната кола се отвори.
Отвътре излезе мъж, затвори вратата и ни изчака с ръка на покрива.
Майло се приближи и каза:
— Аз съм Стърджис.
Мъжът дойде по-близо и светлината от лампата падна върху него. Бе облечен в сив габардинен костюм, бяла риза и жълта връзка на сини точки. Подходяща по цвят кърпичка в джобчето, черни обувки на краката. Набързо избрано среднощно облекло.
— Глен Ангър, господин Стърджис — представи се той. — Надявам се, че госпожа Рамп не е в опасност.
— Точно това се опитваме да разберем.
— Елате, моля — посочи той към вратата на банката. — Алармената система е изключена, но трябва да се справя с тия неща.
Той посочи резетата, наредени във формата на квадрат около дръжката на вратата. След това извади ключодържател с цяла топка ключове, избра един, мушна го в горната дясна дупка, завъртя и изчака да чуе щракането. Работеше бързо и обиграно. Заприлича ми на професионален касоразбивач.
Преди да пъхне четвъртия ключ, той се спря и огледа пустата улица. После нас.
Безразличният поглед, с който му отвърна Майло, не му каза нищо.
Ангър завъртя ключа, отвори вратата няколко сантиметра и се спря.
— Много съм загрижен за госпожа Рамп. Мелиса звучеше доста сериозно по телефона.
Майло кимна уклончиво.
Ангър продължи:
— Какво точно мислите, че мога да направя за вас?
После погледна към мен.
Майло каза:
— Това е Алекс Делауер. — Сякаш това уреждаше всичко. — Първото нещо, което можете да направите, е да ми дадете номерата на кредитните й карти и на сметките й. Второто — да ме ограмотите за общото й финансово състояние.
— Да ви ограмотя — каза Ангър все още с ръка върху дръжката на вратата.
— Да отговорите на някой и друг въпрос.
Ангър замърда челюсти напред-назад. Промушвайки ръка покрай касата на вратата, той напипа ключа и го щракна.
Вътре залата бе издържана в полирана череша, тъмносин мокет, месинг и таван, в чийто център се виждаше релеф на плешив орел. От едната страна имаше три гишета и една врата, на която пишеше „Сейфове“, а от другата — три бюра със столове зад тях. Всичко бе толкова тихо и пусто, че се почувствах като крадец.