Ангър тръгна напред и ни заведе пред една врата, на която пишеше: „У. ГЛЕН АНГЪР, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ПРЕЗИДЕНТ“.
На нея имаше само две резета.
Ангър ги отвори и каза:
— Заповядайте, влезте.
Кабинетът му бе малък, прохладен и миришеше като в нова кола. Бе обзаведен с ниско бюро — празно, с изключение на златна писалка, настолна лампа и два стола, тапицирани в кафяво, с ниска масичка между тях. От дясната страна на бюрото имаше компютър, поставен на стойка с колелца. Задната стена бе изпълнена със семейни снимки.
Ангър седна зад бюрото, оголи си китката с рязък жест и погледна часовника си. Двамата с Майло седнахме на кафявите столове.
— Вие сте частен детектив, така ли? — попита Ангър.
— Точно така.
— Какво точно искате да знаете?
Майло извади бележника си.
— Като начало, колко струва госпожа Рамп? Как се разпределят авоарите й? Има ли значителни тегления напоследък?
Веждите на Ангър се свиха.
— За какво ви е всичко това, господин Стърджис?
— Нает съм да намеря госпожа Рамп. А добрият ловец трябва да познава плячката си.
Ангър се намръщи.
Майло продължи:
— Нейните методи на работа с банката могат да ми подскажат нещо за намеренията й.
— Намерения в какъв смисъл?
— Ами например необичайно големи изтеглени суми биха ми подсказали, че тя се кани да отпътува нанякъде.
Ангър кимна няколко пъти бързо.
— Разбирам. Е, само че в случая не е така. А колко струва? Това пък какво ще ви подскаже?
— Трябва да знам с какво разполага.
— Защо?
— За да разбера колко време може да се крие, ако изчезването й е доброволно.
— Да не би да предполагате…
— И кой трябва да наследи всичко, ако не е.
Челюстта на Ангър отново замърда напред-назад.
— Звучи ми доста зловещо.
— А всъщност не е. Просто трябва да си определя параметрите.
— Разбирам. А какво наистина мислите, че й се е случило, господин Стърджис?
— Нямам достатъчно информация, за да мисля каквото и да било. Затова съм тук. Така че защо не се захванем за работа?
Ангър завъртя стола си на една страна, после бавно го върна.
— Проблемът е там, че банката трябва да поддържа известни граници…
— Знам какво трябва да поддържа банката, господин Ангър, и съм сигурен, че го правите добре. Но в момента имаме дама, която е изчезнала, и семейството й иска да бъде намерена по възможно най-бързия начин. Затова нека започваме.
Ангър не помръдна. Но по изражението на лицето си приличаше на човек, който си е притиснал пръста с вратата и се мъчи да го извади.
— Кой точно ви е клиент, господин Стърджис?
— И господин Рамп, и госпожица Дикинсън.
— Дон нищо не ми е казвал.
— Той е малко шокиран сега и се опитва да поспи и да си почине, но можете да му се обадите.
— Шокиран ли? — попита Ангър.
— Да. Притеснява се за жена си. Колкото повече време я няма, толкова повече време трае шокът. С малко късмет всичко това ще свърши и тогава семейството ще бъде много благодарно на всички, които са му помогнали в нужда. Хората са склонни да си спомнят такива неща.
— Да, разбира се. Но именно това е част от дилемата ми. Всичко това ще свърши, само че финансите на госпожа Рамп вече ще са станали достояние, и то без ничие разрешение. Защото само госпожа Рамп има законно право да издава разрешение за такава информация.
— Прав сте — каза Майло. — Ако искате, можем да си отидем и да отбележим факта, че сте отказали да сътрудничите.
— Не — отвърна Ангър. — Не е необходимо. Мелиса е вече пълнолетна, макар и съвсем отскоро. В светлината на… ситуацията предполагам, че може да взема семейни решения в отсъствието на майка й.
— Каква ситуация имате предвид?
— Тя е единствена наследница на майка си.
— Рамп нищо ли няма да вземе?
— Само една малка сума.
— Колко малка?
— Петдесет хиляди долара. Позволете ми да уточня, че такива са фактите, както аз ги знам до този момент. Адвокати на семейството са Рестинг, Даус и Коснър. Те може да са написали нещо ново, макар че се съмнявам. Обикновено ме държат в течение на всякакви промени, ние водим счетоводството на семейството и получаваме копия от всички документи.