— Кажете ми още веднъж имената на тези адвокати — каза Майло с увиснала над бележника химикалка.
— Рестинг. Даус. И Коснър. Това е една стара фирма. Прачичото на Джим Даус е бил Дж. Хърмън Даус, съдия от калифорнийския Върховен съд.
— А кой е личният адвокат на госпожа Рамп?
— Джим младши, синът на Джим Даус. Джеймс Медисън Даус младши.
Майло го записа.
— Телефонният му номер да ви е подръка?
Ангър му продиктува седем цифри.
— Добре — каза Майло. — Петдесетте хиляди, дето отиват при Рамп… това резултат от предбрачен договор ли е?
Ангър кимна.
— В договора е посочено — доколкото мога да си спомня — че Дон няма да предявява иск към нито една част от имуществото на Джина, с изключение изплащането на еднократна сума от петдесет хиляди долара. Много простичко и кратко, всъщност най-краткият договор, който съм виждал.
— Чия идея бе това?
— На Артър Дикинсън, първия мъж на Джина.
— Глас от гроба, а?
Ангър се размърда на стола си и неприязнено изгледа Майло.
— Артър искаше да се погрижи за Джина добре. Съвсем ясно си даваше сметка за разликата във възрастта им. И за крехкостта й. В завещанието си той изрично подчерта, че никой евентуален по-късен съпруг няма да има право на наследство.
— А това законно ли е?
— За това ще трябва да се консултирате с някой адвокат, господин Стърджис. Мога да ви кажа само, че Дон не прояви никакво желание да го оспорва. Нито като се женеха, нито по-късно. Присъствах на подписването на договора. Лично го подписах като свидетел. Дон изобщо не възрази. Нещо повече — той беше ентусиазиран дори. Изяви готовността си да отменим дори и петдесетте хиляди. Именно Джина настоя да се придържаме към завещанието на Артър.
— Защо?
— Ами защото човекът й е съпруг.
— Тогава защо не се е опитала да му даде повече?
— Не знам, господин Стърджис. Ще трябва да попитате… — Самодоволна усмивка. — Е, мога само да се досещам, но ми се стори, че тя е малко смутена. Това стана една седмица, преди да сключат брак. Повечето хора не обичат да се занимават с финансови въпроси в такъв момент. Дон я увери, че това не го интересува.
— Значи не се е оженил за парите й?
Ангър го погледна студено.
— Явно не, господин Стърджис.
— А да имате някаква представа защо се е оженил за нея?
— Предполагам, че я е обичал, господин Стърджис.
— Щастливи ли са заедно? Доколкото знаете, разбира се.
Ангър се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Вие собствения си клиент ли проучвате, господин Стърджис?
— Опитвам се да нарисувам картината.
— Никога не съм бил силен в изкуството, господин Стърджис.
Майло се усмихна и записа нещо.
— Добре, да се върнем към основното. Мелиса е единствен наследник.
— Точно така.
— А кой ще бъде наследник, ако Мелиса умре?
— Мисля, че майка й, но тук вече излизаме от сферата на познанията ми.
— Добре, тогава да се върнем обратно в нея. Какво е наследството? За колко голямо имущество става въпрос?
Ангър се поколеба. Банкерски превземки.
— Около четиридесет милиона. Всичко е вложено в силно консервативни инвестиции.
— Като например?
— Освободени от данъци щатски облигации на щата Калифорния, котиращи се двойно „А“ и нагоре, суровинна стока и корпоративни облигации, съкровищни бонове, холдинги във вторичния и третичния ипотечен пазар. Нищо спекулативно.
— Колко годишен доход получава тя от всичко това?
— От три и половина до пет милиона, в зависимост от котировките.
— И всичко това лихви?
Ангър кимна. Ставаше въпрос за цифри и това го бе накарало да се наведе напред и да се поотпусне.
— Няма никакви други постъпления. Артър беше архитект и по-рано работеше, но по-голямата част от насъбраното бе от хонорарите за „Подпората на Дикинсън“ — това е някакво съоръжение, което той открил, нещо във връзка със строителството. Той продаде правата върху това откритие малко преди да умре и добре направи, защото излязоха още по-добри технологии.
— Защо ги е продал?
— Ами той просто се оттегли, искаше да посвети цялото си време на Джина и нейния проблем. Знаете, че тя бе нападната, нали?
Майло кимна.
— Да имате някаква представа защо е била нападната?