— А прави ли го?
— Какво да прави?
— Взема ли повече от десет?
— Не.
— А разходите на Мелиса?
— Те се покриват от отделен фонд.
— Значи става въпрос за сто и двадесет хиляди на година. И от колко години е така?
— Откакто Артър почина.
Обадих се:
— Той е починал малко преди Мелиса да се роди. Това прави малко повече от осемнадесет години.
— Осемнайсет по дванайсет е… колко? — опита се Майло да пресметне наум. — Около двеста месеца.
— Двеста и шестнадесет — машинално го поправи Ангър.
— По десет хиляди долара на месец прави над два милиона долара. Ако госпожа Рамп ги е внесла в друга банка, лихвите биха могли да удвоят тази сума, нали?
— Няма причина да го прави — отвърна Ангър.
— Тогава къде са парите?
— Какво ви кара да си мислите, че са някъде, господин Стърджис? Ами вероятно ги е похарчила. За лични неща.
— Над два милиона за лични неща?
— Уверявам ви, господин Стърджис, че десет хиляди долара на месец за жена с нейното положение едва ли си струват труда да се говори за тях.
— Сигурно сте прав — отвърна Майло.
Ангър се усмихна.
— Лесно е да се стъписа човек пред всичките тези нули. Но, повярвайте ми, тези суми са незначителни и вървят много бързо. Имам клиенти, които харчат много повече само за едно-единствено кожено палто. А сега има ли още нещо, с което да ви помогна, господин Стърджис?
— Имат ли господин и госпожа Рамп някаква обща сметка?
— Не.
— Господин Рамп работи с вашата банка, нали?
— Да, но бих предпочел да се обърнете направо към него относно финансите му.
— Разбира се — каза Майло. — А сега да ми кажете номерата на кредитните карти.
Пръстите на Ангър затанцуваха по клавиатурата. Машината тихо бръмна. Блесна нов екран.
— Има три карти. Американ Експрес, Виза и Мастър Кард. — Той посочи с пръст. — Ето ги номерата. Под всяка от тях са посочени лимитът на кредита и общите суми на покупките за текущата финансова година.
— Това ли е всичко? — попита Майло, записвайки бързо.
— Да, това е всичко, господин Стърджис.
Майло записа.
— Между нас да си остане, кредитният й лимит е около петдесет хиляди на месец.
— Четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и пет.
— Почти нищо не е купувала с Американ Експрес. Всъщност и с останалите. Изглежда, не купува много.
— Няма нужда — каза Ангър. — Ние се грижим за всичко.
— Сякаш е дете — подхвърли Майло.
— Моля?
— Начинът й на живот. Сякаш е дете. Лична листа, за всичките й нужди се грижи някой, всичко се урежда тихо и бързо.
Пръстите на Ангър се свиха като нокти над клавиатурата.
— Сигурен съм, че е забавно да се подигравате на богатите, господин Стърджис, но забелязах, че и вие не сте имунизирани против материалните забавления.
— Така ли?
— Вашето порше. Избрали сте го заради това, което означава в обществото.
— О, това ли? — възкликна Майло, надигайки се. — Дадено ми е назаем. Редовният ми начин на транспорт означава далеч по-малко.
— Наистина ли?
Майло ме погледна.
— Кажи му.
— Той кара мотопед — казах. — Добре е за проветряване.
— Само когато не вали — добави Майло. — Тогава си взимам чадър.
Вече седнали отново в поршето, той каза:
— Излиза, че малката Мелиса май греши за намеренията на доведеното й татенце.
— Истинска любов? — казах. — Макар че не спят заедно.
Повдигане на раменете.
— Може би Рамп я обича заради чистотата на душата й.
— Или се кани някой ден да оспори предбрачния договор.
— Какъв подозрителен тип си — каза той. — А междувременно трябва да съсредоточим вниманието си върху тая лична листа.
— Два милиона? — отвърнах. — Джобни пари. Не се стъписвайте от няколко нули, господин Стърджис.
Той пое по Каткарт, карайки бавно.
— Работата е там, че той е прав. Доходът й, сто и двадесет хиляди на година, наистина е дребна сума. Ако го е похарчила. Но след като си е прекарвала времето горе в онази стая, не виждам за какво. Книжки, списания и гимнастически уреди не могат да направят сто и двадесет на година. По дяволите, тя няма даже и видео. Терапията й гълта доста, вярно, но само за последната година. Освен ако не си е основала някое тайно благотворително дружество и тогава непохарчената за осемнадесет години листа би натрупала доста прилична сумичка. По всички стандарти. Може би трябваше да разрежа дюшека й.