В бележника мярнах списък с имена, срещу някои от тях имаше отметки.
— Търся Джоел Маклоски.
Джонсън въздъхна.
— Пак ли?
— Тук ли е той?
— Най-напред трябва да говорите с отец Тим. Само секунда.
Той изчезна по коридора отдясно на разпятието и почти веднага се върна със слаб бял мъж на малко повече от тридесет години, с черна риза, свещеническа якичка и бели джинси над високи баскетболни маратонки. Ушите му бяха като радари. Имаше къса светлокестенява коса, извити надолу мустаци и гладки ръце без косми.
— Тим Андръс — представи се той с тих глас. — Мислех, че вече всичко е изяснено с Джоел.
— Само още няколко въпроса — каза Майло.
Андръс се обърна към Джонсън:
— Защо не продължиш с преброяването, Гилбърт? Довечера ще стане доста напечено и трябва да сме много точни.
— Разбира се, отче.
Гилбърт хвърли поглед на Майло, а после и на мен и се върна при мъжете. Някои от тях бяха обърнали глави насам и ни гледаха втренчено. Свещеникът им се усмихна, но те не отвърнаха на усмивката му. Обръщайки се отново към нас, той каза:
— Снощи полицията бе тук доста време и ме увериха, че вече всичко е наред.
— Както вече казах, само още няколко въпроса, отче.
— Това е доста обезпокоително, но не толкова за Джоел, той е търпелив, а за останалите. Доста от тях имат опит с полицията. Някои са душевноболни и нарушаването на рутината…
— Търпелив — каза Майло. — Браво на него.
Андръс се засмя с кратък и грапав смях.
— Знам какво си мислите, полицай. Поредният добротворец с кървящо сърце… и може би е точно така. Но това не означава, че не съм запознат с историята на Джоел. Когато дойде тук преди шест месеца, той бе напълно откровен — не е могъл да си прости за това, което е направил преди толкова години. И то е било толкова ужасно, че аз подходих с известни резерви относно службата му тук. Но ако от мен се очаква нещо, то това е именно силата на всеопрощението. На правото да бъдеш простен. Затова разбрах, че не мога да го изгоня. И през тези шест месеца видях, че съм бил прав. Никой не е служил с такова себеотрицание като него. Не е вече същият човек, какъвто е бил преди двадесет години.
— Браво на него — повтори Майло. — Но все пак трябва да поговорим.
— Тя още ли не е намерена? Жената, която той…
— Обезобрази ли? Още не.
— Толкова съжалявам. Сигурен съм, че и Джоел също.
— Защо? Той ли изрази съжаленията си?
— Той все още си носи кръста на това, което е направил, не спира да се самообвинява. Разговорът с полицията отново го върна назад. Снощи изобщо не спа, беше в параклиса, на колене. Там го намерих и двамата продължихме, коленичили един до друг. И не би могъл да има нищо общо с изчезването. През цялата седмица беше тук и не е излизал от сградата. Работеше на две смени. Мога да го потвърдя.
— Каква работа върши?
— Всичко, от каквото имаме нужда. През изминалата седмица беше дежурен по кухня и по тоалетна. Той моли да го пращаме на тоалетните, работи там по цял ден.
— А да има приятели?
Андръс се поколеба.
— Приятели, които да наеме, за да извършат нещо лошо ли?
— Не ви питах за това, отче, но след като вече го споменахте, да.
Андръс поклати глава.
— Джоел знаеше, че полицията ще си помисли точно така. Преди е наел някого да извърши грях, значи неизбежно е пак да го направи.
— Най-добрият предсказател на бъдещето е миналото — каза Майло.
Андръс прокара пръсти по якичката си и кимна.
— Вашата работа е невероятно трудна, полицай. И жизненоважна. Бог да благослови всички честни полицаи. Обаче един от страничните ефекти на тази професия е фатализмът. Вярата, че нищо не може да се промени към по-добро.
Майло хвърли поглед към хората, насядали по пластмасовите столове. Няколкото от тях, гледащи към нас, извърнаха погледи встрани.
— И много ли промяна виждате тук, отче?
Андръс засука единия си мустак.
— Достатъчно да крепи вярата ми — отвърна той.
— И Маклоски е един от тези, които крепят вярата ви?
Ушите на свещеника пламнаха и червенината от тях плъзна и към шията.
— Аз съм тук от пет години, полицай. Повярвайте, не съм наивен. Не събирам осъждани престъпници от улицата и не очаквам от тях да се превърнат в някой като Гилбърт. Но Гилбърт си има хубав дом, има храна, добро образование. Той има по-добра основа. А такъв като Джоел трябва да спечели доверието ми… да спечели още по-високо доверие. Но много помогна и това, че донесе препоръки.