— Аз също нямах представа – излъга Естерхази, колкото може по-убедително. – Кълна се, не знаех нищо за това. – На всяка цена трябваше да върне духа обратно в бутилката, веднъж завинаги, защото иначе можеше да се смята за мъртъв.
Той забеляза, че гласът му се издига и се принуди да го успокои.
— Пендъргаст разкри всичко. И каквото не е разбрал още, скоро ще разбере.
— Пендъргаст – усъмни се мъжът с шапката. – Защо не си го убил досега? Обеща ни.
— Опитах на няколко пъти.
Мъжът с шапката не отговори. Вместо това той прелисти вестника и продължи да чете.
След няколко минути заговори пак:
— Разочаровани сме от теб, Джъдсън.
— Съжалявам. – Естерхази почувства, че лицето му се налива с кръв.
— Не забравяй произхода си. Дължиш ни буквално всичко.
Той кимна безгласно, обзет от срам – засрамен от собствения си страх, от подчинението си, от зависимостта си, от своя провал.
— Знае ли Пендъргаст за съществуването на нашата организация?
— Още не. Но той е като питбул – не се отказва. Трябва да го извадим от играта. Не можем да си позволим да го оставим да прави каквото си иска. Казвам ти, трябва да го убием.
— Искаш да кажеш, че ти не можеш да си позволиш да го оставиш да прави каквото си иска – отговори мъжът. – Ти си този, който трябва да го спре – при това решително.
— Господ ми е свидетел, че се опитах.
— Не е достатъчно. Колко досадно от твоя страна да смяташ, че можеш просто да ни прехвърлиш този проблем. Всеки има слабо място. Намери неговото и го атакувай.
Естерхази усети, че се тресе от раздразнение.
— Искате невъзможното. Моля ви, имам нужда от вашата помощ.
— Естествено, можеш да разчиташ на нас, за каквото има нужда. Помогнахме ти с паспорта – ако трябва ще помогнем пак. Пари, оръжия, убежища. Освен това разполагаме с „Фергелтунг“. Но с този човек трябва да се разправиш лично ти. Всъщност, решението на този въпрос – бързо и окончателно – до голяма степен би те реабилитирало в очите ни.
Естерхази замълча за момент, за да обмисли.
— Къде е закотвена „Фергелтунг“?
— Манхатън. В пристана за лодки на Седемдесет и девета улица.
Мъжът направи пауза.
— Ню Йорк… Там живее агент Пендъргаст, нали? Изненадата беше толкова голяма, че Естерхази не можа да се удържи да не погледне мъжа до себе си.
Онзи продължи да чете с решително изражение. След минута Естерхази се надигна. Докато ставаше, мъжът проговори отново.
— Чу ли какво се е случило със семейство Броуди?
— Да – отговори Естерхази с шепот. Въпросът прозвуча като стаена заплаха.
— Не се притеснявай, Джъдсън – продължи мъжът. – Добре ще се погрижим за теб. Както винаги досега.
И под звуците на следващия приближаващ влак той отново потъна във вестника си.
31.
Малфурш, Мисисипи
Нед Бетъртън шофираше очукания си Нисан по главната улица – всъщност, единствената улица – на Малфурш. Макар да беше част от „ловния“ му район, през повечето време Бетъртън гледаше да избягва градчето: местният манталитет на хора от блатата му идваше в повече. Но семейство Броуди бяха живели тук. Бяха… Кранстън неохотно му бе позволил да проучи историята, само защото ужасното двойно убийство беше нещо толкова значително, че щеше да изглежда странно, ако „Езервил бий“ се престореше, че не се е случило.
— Да приключваме с това – беше промърморил Кранстън. – Бързо. И после да си гледаме работата.
Макар Бетъртън да кимна, съгласявайки се, той нямаше никакво намерение да приключва. Напротив, беше направил нещо, което трябваше да направи много по-рано – провери два пъти историята, която Броуди му разказаха. И тя веднага се разпадна. Няколко телефонни разговора разкриха, че макар и в Сан Мигел да имаше хотел „В&В“ с името „Магнолия“, семейство Броуди нито го бяха управлявали, нито някога го бяха притежавали. Бяха отседнали там само веднъж преди години.
Това си беше опашата лъжа.
А ето че сега бяха убити – най-голямото убийство в района от поколения насам – и Бетъртън беше сигурен, че това бе по някакъв начин свързано със странното им изчезване и още по-странното им появяване отново. Дрога, индустриален шпионаж, контрабанда с оръжие – можеше да е всичко.
Бетъртън бе убеден, че Малфурш е връзката на тази мистерия. Малфурш беше мястото, където Броуди се бяха появили повторно – и където бяха брутално убити. Нещо повече, до ушите му бяха достигнали слухове за странни случки в града, няколко месеца прели Броуди пак да изплуват. Разправяше се за експлозия в „Тайни’с“, прочутият местен магазин и бар. Изтекъл резервоар с пропан – това беше официалната версия, – но се носеше мълва за нещо друго, много по-интересно.