— Сетих се! Сетих се! Солскяер! Солскяер!
Хари извъртя глава и се усмихна утвърдително. Аха! Сулшер. Уле Гюнар Сулшер6.
Ето кой бил, значи, най-прочутият норвежец. Футболист, влизащ като резерва на титулярния нападател в отбор от английски индустриален град, сложи в малкия си джоб всички норвежки пътешественици откриватели, художници и писатели. Хари се позамисли по-задълбочено и установи, че славата на Сулшер по света май действително надминава славата на кой да е друг именит норвежец.
Десета глава
На осемнайсетия етаж, зад дъбова врата и две шлюзови кабини, Хари откри метална табелка с норвежкия хералдически лъв. В челото на служителката на регистратурата, прелестна млада тайландка с малка уста, още по-малък нос и кадифенокафяви очи върху кръглото личице, се вряза дълбока бръчка, докато разглеждаше личната му карта. Вдигна слушалката, прошепна три срички и затвори.
— Кабинетът на госпожица Виг е вторият вдясно, сър — упъти го тя с толкова лъчезарна усмивка, че Хари почти се влюби.
— Влез! — извика женски глас, след като той почука.
Вътре Тоние Виг седеше наведена над масивно бюро от тиково дърво, явно заета със служебни писания. Повдигна поглед, усмихна се леко, измъкна грациозно от стола дългото си слабо тяло, облечено в бял копринен костюм, и се приближи до Хари с протегната ръка.
Тоние Виг представляваше пълната противоположност на секретарката. Върху продълговатото ѝ лице носът, устата и очите се бореха за място и, изглежда, носът засега успяваше да удържи надмощие. Приличаше на кореноплоден зеленчук, но поне бе извоювал някакво, макар и минимално пространство между големите, тежко гримирани очи. Не разбирайте, че госпожица Виг беше грозна. Някои мъже дори биха определили лицето ѝ като пример за класическа красота.
— Чудесно е най-после да сте тук, господин инспекторе. Жалко само, че идвате по такъв тъжен повод.
Хари едва успя да докосне кокалестите ѝ пръсти и тя мигом си отдръпна ръката.
Тоние Виг се осведоми любезно дали всичко е наред с квартирата на Хари и го окуражи да не се колебае да се обърне към нея или към посолството, ако му е нужно съдействие.
— Искаме възможно най-скоро да оставим този случай зад гърба си. — Тя потърка предпазливо носа си, за да не размаже грима.
— Разбирам.
— Преживяхме тежки дни, но — колкото и брутално да прозвучи — животът продължава. Някои си мислят, че ние, дипломатическите служители, само се мотаем по коктейли и си гледаме кефа, но, от мен да го знаете, това е пълна заблуда. В момента осмина норвежци са в тайландски болници, а шест — в затвора. Четирима от тях за притежание на наркотици. От „Ве Ге“ ми звънят всеки ден. Отгоре на всичко една от задържаните е и бременна. Миналия месец в Патая загина наш сънародник — паднал от прозорец. Втори такъв случай за тази година. Разправии, колкото щеш — поклати обезсърчено глава тя. — Пияни моряци и трафиканти на хероин. Виждали ли сте тукашните затвори? Ужасяващи са. А ако някой наш сънародник си изгуби паспорта, да не мислите, че има пътна застраховка или пари за билет до Осло? Нищо подобно. Всичко това пада върху нашите плещи. Затова, както разбирате, е важно да подновим нормалния ход на дейността си.
— Доколкото схващам, след смъртта на посланика вие ще изпълнявате временно неговите функции.
— Аз съм шарже д’афер7, да.
— Колко време ще мине, докато назначат нов посланик?
— Не много, надявам се. Обикновено отнема месец-два.
— Но не възразявате да се нагърбите с отговорността да оглавявате дипломатическата мисия?
— Преди да изпратят Молнес, вече бях натрупала половингодишен стаж като шарже д’афер — усмихна се накриво Тоние Виг. — Все пак се надявам въпросът да бъде трайно уреден максимално скоро.
— А очаквате ли вие да наследите поста?
— Е — ъгълчетата на устата ѝ се извиха нагоре. — Няма да е неестествено. Но решенията на Външното министерство на Кралство Норвегия, опасявам се, са крайно непредсказуеми.
Плъзна се някаква сянка и пред Хари мигом изникна чаша.
— Пиете ли ча раун? — попита госпожица Виг.
— Не знам.
— Простете — засмя се тя. — Все забравям, че не всички са наясно с тукашните традиции. Това е тайландски черен чай.
Хари прие поканата и щом погледна надолу, някой вече бе налял течността в чашата му.
— Тези традиции не са ли си отишли с колониалните владетели?
— Тайланд никога не е бил колония — усмихна се тя. — Не е попадал под господството нито на Великобритания, нито на Франция — за разлика от съседите си. Тайландците много се хвалят с този факт. Не знам дали това е чак такъв повод за гордост. Малко английско влияние не е навредило никому.
6
Уле Гюнар Солскяер (на норвежки: Ole Gunnar Solskjær, Уле Гюнар Сулшер (uːlə ɡʉnːɑr suːlʃæːr)), разпространена е транслитерация без отчитане на произношението на норвежки език. Норвежки футболен треньор, мениджър на Кардиф Сити, и бивш футболист, който е играл 11 години за английския Манчестър Юнайтед. — Б.р.
7
Шарже д’афер (от френски: chargé d’affaires, натоварен с делата, въпросите) в дипломацията е титла на два класа дипломати, които оглавяват дипломатически мисии временно. — Б.р.