Най-сетне успя да се свърже с Кръмли едва към пет. Понеже ставаше късно, тя предложи да съчетаят служебната среща с обиколка по каналите с лодка — „тъкмо ще отметнем задължителната туристическа обиколка“.
По река Пиер им предложиха „дългоопашата“ лодка срещу шестстотин бата, но цената мигом падна на триста, след като Кръмли дръпна на тайски солидно конско на лодкаря.
Поплаваха надолу по Чао Прая и после свърнаха по един от тесните канали. Дървени бараки, вкопчени в колове по реката, заплашваха да се срутят всеки момент, а миризмата на храна, нечистотии и бензин прииждаше на вълни. Хари имаше чувството, че минават през дневните на обитателите. Само редиците зелени саксийни растения скриваха част от домашната обстановка, но никой от стопаните не изглеждаше особено притеснен от този факт. Напротив: хората махаха с усмивка.
Току-що излезли от кафявата вода, три момчета по шорти, седнали мокри върху пирс, подвикнаха нещо след тях. Кръмли вдигна весело ръка, лодкарят се засмя.
— Какво извикаха? — попита Хари.
— Ме чи. — Кръмли посочи главата си. — Означава свещеник или монахиня. Монахините в Тайланд си бръснат главите. Смятай какво уважение щях да предизвиквам, ако ходех и с бяло расо — засмя се тя.
— Е, накъде повече? По всичко личи, че се ползваш с огромно уважение. Хората ти те…
— Защото и се отнасям съответно с тях — прекъсна го тя. — И защото си разбирам от работата. — Кръмли се изхрачи и плю през перилата. — Сигурно това те изненадва, понеже съм жена?
— Не съм казал такова нещо.
— Мнозина чужденци с изненада откриват колко големи шансове за професионално израстване имат жените в Тайланд. Обществото тук не е мачистки настроено. Чуждестранният ми произход създава по-сериозни пречки пред моето развитие, отколкото полът ми.
Лек бриз раздвижи и разхлади влажния въздух. От близката горичка се разнесе скрибуцане на щурци, а пред тримата в лодката се откри същото кървавочервено слънце от предишната вечер.
— Кое те накара да се преместиш тук?
Хари си даде сметка, че навлиза в личното ѝ пространство, но не оттегли въпроса.
— Майка ми е тайландка — обясни след известно мълчание Кръмли. — По време на виетнамската война разквартирували татко в Сайгон и двамата се запознали в Банкок през 1967 година. — Тя се засмя и напъха възглавница зад гърба си. — По думите на мама заченала още първата нощ, която прекарали заедно.
— Теб?
Лиз кимна.
— След капитулацията татко ни заведе в Щатите, във Форт Лодърдейл, където служеше като подполковник. На американска земя мама научила, че той е бил женен, когато са се запознали. След като мама забременяла обаче, изпратил писмо на съпругата си и уредил развода. — Тя поклати глава. — Нищо не му е пречело преспокойно да офейка, ако е искал. Знае ли човек, може и да му се е искало, но да не го е сторил.
— Не си ли го питала?
— На такива въпроси едва ли някой иска откровен отговор, не мислиш ли? Пък и си знаех, че няма да го получа. Той си беше такъв.
— Беше?
— Да. Почина. — Кръмли се обърна към Хари. — Досаждам ли ти с разкази за семейството ми?
Хари захапа филтъра на извадената цигара.
— Ни най-малко.
— Пред баща ми никога не е стояла перспективата да ни изостави. Беше фанатик на тема отговорност. Когато бях на единайсет, ми позволи да си взема коте от съседите във Форт Лодърдейл. След като му проглуших ушите с моето мрънкане, татко склони, но само ако се грижа съвестно за животното. Две седмици по-късно ми писна и поисках да върна котето. Тогава татко ме заведе в гаража заедно с котето. „От отговорността не се бяга — каза ми той. — Иначе цивилизацията ни ще рухне.“ Извади служебната си пушка и изпрати 12-милиметров куршум в главата на котето. После ме накара да донеса вода и сапун и да изчистя пода в гаража. Такъв си беше… Затова… — Тя свали слънчевите си очила, избърса стъклата с подгъва на ризата си и примижа срещу залязващото слънце. — Затова така и не успя да се примири, че се изтеглиха от Виетнам. Когато навърших осемнайсет, с мама се върнахме тук.
Хари кимна.
— За майка ти, жена с азиатски черти, предполагам, не е било никак лесно след войната да живее в американска военна база.
— В самата база биваше, но останалата част от американците, които не бяха участвали пряко във военните действия, а са изгубили син или любим човек във Виетнам, ни мразеха. За тях всичко с дръпнати очи беше Чарли8.
Мъж в костюм седеше и пушеше пура пред сграда, опустошена от вилнял пожар.
— А после си постъпила в полицейската академия, станала си следовател в отдел „Убийства“ и си обръснала косата си?
8
Така американските войници наричат представителите на Виет Конг, или Народния фронт за освобождение на Виетнам. Съкратено, Виет Конг (Viet Cong) става VC, а във фонетичната азбука на американската армия това се чете Виктор-Чарли, впоследствие сведено до „Чарли“. — Б.пр.