Тя го погледна и се усмихна палаво.
— Де да се занимавахме с толкова вълнуващи неща. Според мен Външно просто го е пратило при нас в знак на признателност за дългата му и общо взето вярна служба на краля и отечеството. Впрочем, длъжна съм да спазвам служебна тайна.
Тя пак се изкикоти кокетно и докосна ръката на Хари:
— Хайде да сменим темата.
Хари отвори дума за друго и после отиде да си вземе нещо за пиене. Човешкото тяло се състои от шейсет процента вода, а той имаше чувството, че днес повечето течности в организма му са се изпарили към синьо-сивото небе.
Откри госпожица Ао заедно със Санпет в дъното на помещението. Шофьорът му кимна сдържано.
— Може ли малко вода? — попита Хари.
Ао му подаде чаша.
— Какво означават инициалите Ел Ем?
— За господин Льокен ли говорите? — вдигна вежда Санпет.
— Да.
— Защо не попитате него?
— Защото се опасявам да не сгафя: ами ако това прозвище се спряга само зад гърба му?
Санпет се поусмихна.
— Ел Ем идва от началните букви на „living“9 и „morphine“. Сдобил се с този прякор след службата си във Виетнам в края на войната.
— Служил е във Виетнам?
Санпет кимна едва забележимо, а Ао изчезна.
— През 1975 година Льокен, заедно с войници от виетнамска армейска част, се намира в зона за кацане. Чакат да ги откара хеликоптер. Изневиделица ги напада патрул на Виет Конг. В настаналата кървава престрелка куршум разкъсва вратния мускул на Льокен. По това време американците вече отдавна са изтеглили частите си от Виетнам, но още има техни бойни санитари. Втурват се из слонската трева от ранен на ранен да оказват първа помощ. С помощта на тебешир отбелязват върху каските кой е мъртъв — с буква „D“10 — и кой — жив — с буква „L“. „M“ пък означава, че на ранения е бит морфин. Последното сигнализира на следващите спомагателни части, че човекът вече е получил обезболяваща инжекция, и така предотвратяват смъртни случаи заради предозиран морфин. — Санпет обърна глава към Льокен. — Намират го в безсъзнание. Не му слагат морфин, само драсват „L“ върху каската му и го извличат на хеликоптерната площадка заедно с другите ранени. Льокен се събужда от собствените си гръмки стенания и отначало изобщо не се ориентира къде се намира. Но след като отмества мъртвеца, стоварен отгоре му, и вижда как мъж с бял маншет на ръката поставя инжекция на друг ранен, Льокен схваща какво става и крясва да му бият морфин. Друг боен санитар почуква многозначително по каската му: „сори, мой човек, ти вече си натъпкан“. Изумен, Льокен снема каската. Там наистина стоят буквите „L“ и „М“. Дали в суматохата някой не му е нахлупил чужда каска? Льокен поглежда войника, в чиято лакътна сгъвка току-що е потънала иглата на спринцовката. Под ремъка на каската му, маркирана с буква „L“, стои затъкната смачканата кутия цигари на Льокен, а отстрани се мъдри емблемата на ООН. Льокен се досеща какво е станало: клетникът е разменил каските, за да получи втора доза морфин. Льокен надава вой, но виковете му се давят в рева на двигателя, когато хеликоптерът се издига във въздуха. В продължение на половин час Льокен вие от болка. После кацат на Пистата за голф.
— Каква писта за голф?
— Военен лагер. Така го наричахме помежду си.
— Значи и вие сте били там?
Санпет кимна.
— Затова ли познавате събитията в подробности?
— Постъпих като доброволец в санитарните части и приемах ранените.
— Льокен възстанови ли се?
— Ето го, ей там. Другият войник изобщо не дойде на себе си.
— Свръхдоза?
— Ако не си беше изпросил смъртоносна втора инжекция, щеше да прескочи трапа. Не беше тежко ранен.
— А сега вие и Льокен работите на едно място — поклати глава Хари.
— Какво ли не прави случайността.
— Какви са шансовете за такова съвпадение?
— Светът е малък.
— Ел Ем. — Хари допи водата, промърмори, че ще си вземе още, и отиде да потърси Ао.
— Липсва ли ви посланикът? — попита той, когато я откри в кухнята. Тя увиваше салфетки около чашите и ги прикрепяше с ластичета. Изгледа го удивено и кимна.
Хари държеше празната чаша между двете си длани.
— Колко време изкарахте като любовници?
Видя как малката ѝ хубава уста се разтвори в опит да изрече отговор, който мозъкът още не бе подготвил. После устните се затвориха и пак се отвориха като на риба. Гневът стигна до очите и Хари очакваше тя да замахне, но после възмущението угасна. Очите ѝ се наляха със сълзи.
— Прощавайте — каза той без грам съжаление в гласа.
— Как…
— Извинете ме. Просто сме длъжни да разпитваме за тези неща.
— Но аз…