Момиче в крещящочервена копринена рокля улови погледа му от един бар на открито и посочи съседния стол. Хари продължи напред. Имаше чувството, че е пиян. От друг открит бар чу рев. Там, в ъгъла, висеше телевизор и даваха футболен мач. Явно някой отбеляза гол. Двама розововрати англичани запяха Blowing bubbles11 и се чукнаха за наздраве.
— Ела насам, русокоско.
Висока, елегантна дама запърха с дългите си мигли срещу него, изпъчи твърдите си едри гърди и кръстоса крака. Впитите панталони не оставяха много на въображението.
— Тя е катой — обади се глас на норвежки.
Хари се обърна. Йенс Бреке. Дребна тайландка в тясна кожена пола се гушеше в обятията му.
— Направо невероятно наистина. Всичко си е, както трябва: извивките, бюстът, вагината. Всъщност някои мъже предпочитат катой пред истинските жени. И защо не? — Бреке оголи белите си зъби върху почернялото си детско лице. — Единственият проблем е, че изкуствено създадените вагини не се самопочистват като естествените. В деня, когато успеят да коригират този недостатък, самият аз ще обмисля дали да не се преориентирам. Вие какво мислите, полицай?
Хари хвърли поглед към високата жена, която им обърна гръб с презрително изсумтяване, когато чу думата катой.
— Ами какво… Изобщо не ми е хрумвало, че жена може да се окаже мъж.
— Нетренираното око лесно се подвежда, но адамовата ябълка ги издава. Невъзможно е да се премахне оперативно. Освен това катой обикновено са по-високи с една глава от повечето жени, обличат се малко по-предизвикателно и флиртуват малко по-агресивно. И прекаляват с труфилата. Най-често именно последното им изиграва лоша шега. Трудно уцелват мярката.
Остави изречението да увисне във въздуха, все едно беше направил намек. Хари обаче не схвана какъв именно.
— Впрочем, вие да не сте прехвърлили мярката в друг аспект, полицай? Накуцвате.
— Предоверих се на ефективността на западните комуникативни стратегии. Ще ми мине, нищо сериозно.
— Кое ще ви мине? Заблудата или контузията?
Бреке погледна Хари със същата невидима усмивка, която бе пуснал и след погребението. Сякаш искаше да увлече Хари в някаква игра. На Хари обаче никак не му беше до закачки.
— И двете, надявам се. Ще се прибирам.
— Толкова рано? — Неоновата светлина проблесна в потното чело на Бреке. — Надявам се утре да ви намеря в добра форма, полицай.
По Сурауонг Роуд Хари спря такси.
— Масаж, господине?
Деветнайсета глава
Слънцето току-що бе изгряло и грееше милостиво между ниските къщи. Нхо взе Хари от „Ривър Гардън“.
Откриха „Баркли Тайланд“, преди да стане осем. Усмихнат паркинг-служител със слушалки тип диадема и бухнала прическа ала Джими Хендрикс ги пусна в подземния паркинг. След дълго лутане Нхо най-сетне намери самотна пролука между беемветата и мерцедесите до асансьорите.
Предпочете да изчака в колата, защото наборът му от норвежки думи се изчерпваше c „takk“ — „благодаря“. (Хари му я бе преподал по време на една почивка за кафе. Лиз полу на шега беше подхвърлила, че „благодаря“ била първата дума, която светлокожите преподавали на туземците.)
Пък и на Нхо кварталът не му се нравеше. Скъпите возила привличаха автоджамбазите. Макар паркингът да беше оборудван с видеокамери, Нхо нямал доверие, така каза, на охранители, които отмерват с пръсти ритъма на неизвестно музикално парче, докато вдигат бариерата.
Хари се качи с асансьора до десетия етаж и се озова в приемната на „Баркли Тайланд“. Представи се и погледна часовника. Беше се настроил да почака, но секретарката го съпроводи обратно до асансьора, прокара служебната си карта през четеца и натисна буквата П — според обясненията ѝ обозначавало „пентхаус“. После дискретно се изхлузи, а Хари продължи да се изкачва към небето.
Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и той видя Бреке насред златистокафяв паркет, облегнат на масивно махагоново писалище с две телефонни слушалки: едната долепена до ухото му, другата провесена на рамото му. Останалата част от кабинета беше от стъкло. Стените, таванът, ниската масичка, дори столовете.
— Ще се чуем, Том. Внимавай да не те схрускат днес. И, повтарям, стой далече от рупията.
Усмихна се извинително на Хари, хвана втората слушалка, кликна върху менящия се тикер на монитора, каза само „да“ и затвори.
— С какво се занимавате? — попита Хари.
— Работа.
— А по-конкретно?
— В момента хеджирам12 дълг на мой клиент.
12
Хеджиране — стратегия, насочена да избягва неблагоприятни изменения на пазара, в случая на валутни турбуленции. — Б.пр.