— Признателна? — изплъзна се от езика на Хари. — На колко години е била… — Той млъкна. — Как го приема майка ѝ?
Санфер се усмихна тъжно.
— Моя връстница е и разбира. Разполагам с госпожица Ао само за кратко, докато си намери с кого да свие семейно гнездо. Това не е чак толкова необичайно…
Хари изпусна въздуха от дробовете си с въздишка.
— Значи, вие сте нейното алиби? И сте сигурен, че жената, с която посланикът се е срещал в мотела, не е била Ао? — Хари вдигна предупредително показалец. — Веднъж вече ни излъгахте. Имаме основания да ви арестуваме за препятстване работата на полицията по разследване на убийство. Ако разполагате с още информация, сега е моментът да я съобщите.
Старческите кафяви очи гледаха Хари, без да мигат.
— Симпатизирах на господин Молнес. Беше мой приятел. Надявам се убиецът да си получи заслуженото. Но само той и никой друг.
Хари понечи да каже нещо, обаче си премълча.
Двайсет и първа глава
Слънцето, придобило бургундскочервен нюанс и насечено от оранжеви ивици, се крепеше над сивия градски силует на Банкок като нова планета, изникнала изневиделица на небесния свод.
— Това е прословутият стадион „Рачадамноен“ — посочи Лиз, когато тойотата с Хари, Нхо и Сунторн свърна пред сивата сграда. Двама черноборсаджии с меланхолични лица мигом просияха, но Лиз ги отпъди с жест. — Вероятно не ти се вижда особено внушителен, но това е банкокският еквивалент на Театъра на мечтите14. Тук всеки може да стане Господ — стига да има бързи ръце и крака. Ей, Рики!
Един от охранителите на портала се приближи до колата. Лиз вкара в действие чар, който Хари не беше допускал, че тя притежава. След излят на един дъх словесен поток, последван от бурен смях, тя се обърна с усмивка към колегите си:
— Давайте да го арестуваме този Уо и да се приключва. Току-що уредих билети до ринга за мен и Хари. Довечера в седем ще се бие Иван. Ще падне голям купон.
Ресторантът се оказа съвсем обикновен — маси с ламинатни плотове и мухи; самотен вентилатор раздухваше миризмата на готвено от кухнята из цялото помещение. Над бара висяха портрети на тайландското кралско семейство.
Само две-три маси бяха заети. Уо не се виждаше никакъв. Нхо и Сунторн седнаха до вратата, всеки до отделна маса, а Лиз и Хари — в дъното на заведението. Хари си поръча тайландски пролетни рулца и — за всеки случай — кока-кола за дезинфекция.
— Рик ми беше треньор, когато тренирах тайски бокс — поясни Лиз. — Тежах два пъти повече от моите спаринг-партньори, все момчета. Стърчах над тях с три глави и въпреки това всеки път ме спукваха от бой. Тук, в Тайланд, всички всмукват този спорт с майчиното си мляко. Не им било кеф да удрят жена, така ме уверяваха. Не мога да кажа обаче, че забелязвах да го правят с особено неудоволствие.
— С какво толкова е известна тази кралска особа? — посочи Хари. — Където и да отида, неизменно виждам портрет на този мъж.
— Факт. Всяка нация се нуждае от герои. Монархическата институция никога не е заемала особено голямо място в хорските сърца до Втората световна война. Тогава кралят успял да се съюзи първо с японците, после, когато минали в отстъпление, с американците. Избавил нацията от почти сигурна кървава баня.
— Голям тарикат. — Хари вдигна чашата с чай към портрета.
— Хари, имай предвид, че в Тайланд не бива да се шегуваш с две неща, по-конкретно…
— С краля и с Буда. Благодаря ти, Лиз. И сам се досетих.
Вратата се отвори.
— Брей! — прошепна Лиз и повдигна окапалите си вежди. — Обикновено на живо са по-дребни.
Хари не се обърна. Планът беше да изчакат персоналът да поднесе храната на Уо. С клечки в ръката щеше да му е по-трудно да извади оръжие.
— Седна — докладва Лиз. — Боже мили, този тип заслужава да бъде тикнат на топло дори само заради външния си вид. Ние обаче ще трябва да се благодарим на съдбата, ако успеем да му зададем няколко въпроса.
— Как така? Той метна полицай от втория етаж!
— Знам, но те предупреждавам да не храниш големи очаквания. Уо Готвача не е случаен човек. Работи за едно от „семействата“, а те разполагат с добри адвокати. Свитнал е поне дузина, осакатил е десеторно повече и въпреки това досието му е чисто като сълза.
— Готвача? — Хари се нахвърли с апетит на току-що поднесените му димящи рулца.
— Лепнахме му прозвището преди две-три години. Започнахме разследване във връзка със смъртта на една от жертвите му, възложиха случая на мен и присъствах при аутопсията. След няколкодневен престой навън тялото, издуто от газове, приличаше на синьо-черна футболна топка. Патологът предупреди, че газовете са токсични, и ни накара да напуснем залата. Сложи си противогаз, преди да направи първия разрез. Стоях до стъклото и гледах. Издутата кожа на корема му се спука, когато скалпелът я проряза, и — без майтап! — видях как оттам блъвна зеленикав газ.
14
Прозвище на „Олд Трафорд“ — клубният стадион на британския футболен гранд „Манчестър Юнайтед“. — Б.пр.