— Нещо ми подсказва, че инспекторът е направил далновиден залог, а не просто се е осланял на късмета си. В такъв случай ви поздравявам.
— Ами… старши инспектор Кръмли се има за спец по залозите. Не сте далеч от истината.
Представи Лиз на Йенс Бреке.
— И вие ли заложихте? — поинтересува се тя.
— Мой приятел ми подшушна, че противникът на Иван бил леко простинал. Неприятно неразположение. Не е ли забележително какви мащабни последствия може да предизвика една нищо и никаква простуда, мис Кръмли? — Бреке се усмихна широко и се обърна към Хари: — Прощавай за нахалството, но ще те помоля да ме измъкнеш от едно затруднение. Доведох с колата дъщерята на Молнес и поех ангажимент да я закарам обратно, но един от най-важните ми клиенти в САЩ току-що ми се обади по телефона и се налага да отскоча до офиса. Цари пълен хаос, доларът е хвръкнал до небесата, а моят човек е „дълъг“ на батове и иска незабавно да затвори позицията15.
Хари погледна, накъдето му сочеше Бреке. Облегната на стената в тениска „Адидас“ с дълъг ръкав и наполовина скрита зад зрителите, бързащи да напуснат залата, стоеше Рюна Молнес със скръстени ръце и гледаше в друга посока.
— Когато те видях, се сетих какво ми подхвърли Хилде Молнес: бил си отседнал в дипломатическия апартамент до реката. Ако вземете заедно такси, ще оставиш Рюна и ще се прибереш почти без да се отклоняваш от маршрута си. Обещах на майка ѝ и така нататък…
Бреке размаха ръка, сякаш за да покаже колко силно преувеличени са подобни майчински тревоги, но все пак е най-добре ангажиментът да бъде спазен.
Хари си погледна часовника.
— Ще я изпрати, как иначе — увери го Лиз. — Горкото момиче. Съвсем разбираемо е в момента майката да се тревожи за щяло и нещяло.
— Ще я изпратя. — Хари се насили да се усмихне.
— Чудесно. А, да, още нещо. Ще ми направите ли услугата да ми приберете печалбата? С парите платете за таксито, а каквото остане, вложете го в някой фонд за вдовици на полицаи или където прецените.
Подаде на Лиз разписката и си тръгна. При вида на числата тя се облещи.
— Дали ще се намерят чак толкова много вдовици — подхвърли изненадана.
Двайсет и втора глава
Рюна Молнес не изглеждаше особено очарована от перспективата да я изпратят до дома ѝ.
— Благодаря, но ще се оправя сама. Банкок не е по-опасен от Йорща в понеделник вечер.
Хари, който никога не беше излизал из Йорща в понеделник вечер, спря такси и ѝ отвори вратата. Тя се качи неохотно, промърмори някакъв адрес и се загледа през прозореца.
— Казах на шофьора да кара към „Ривър Гардън“ — поясни след малко тя. — Нали там ще слизаш?
— Доколкото ме инструктираха, уговорката е първо ти да се прибереш вкъщи, госпожице.
— Госпожице. — Рюна се разсмя и го изгледа с черните очи на майка си. Веждите ѝ, почти сраснали се една с друга, ѝ придаваха вид на горска фея. — Все едно слушам леля ми. На колко години си всъщност?
— Човек е на толкова, на колкото се чувства — отвърна Хари. — По тази логика следва да съм някъде към шейсетте.
В погледа ѝ се появи любопитство.
— Жадна съм — неочаквано изтърси тя. — Почерпи ме с питие, пък после ще ме изпратиш до нас.
Хари беше проверил адреса на посланик Молнес в календар-бележника от „Спаребанкен Нор“, дежурния подарък от баща му за Коледа, и се опитваше да установи контакт с шофьора.
— Забрави — пресече го Рюна. — Ще настоявам да кара към „Ривър Гардън“, той ще помисли, че ми се пускаш, и ще ми се притече на помощ. Сцена ли искаш да направя?
Хари побутна с пръст шофьора по рамото. Рюна нададе писък, таксиджията наби спирачки и Хари си думна главата в тавана. Шофьорът се обърна, Рюна се приготви пак да се развика и Хари вдигна отбранително длани.
— Добре, добре. Къде искаш да спрем? Патпонг ни е на път.
— Патпонг ли? — тя завъртя очи с досада. — Ама ти наистина си одъртял. Там ходят само перверзни старчоци и туристи. Отиваме на площад „Сиам“.
Тя размени няколко думи с шофьора на език, който в ушите на Хари прозвуча като безупречен тайски.
— Имаш ли си гадже? — попита Рюна, след като под заплахата да направи скандал го изнуди да ѝ поръча бира.
Седяха в голям открит бар на върха на широко монументално стълбище, пълно с млади хора. „Студенти“, предположи Хари. Гледаха се един друг или наблюдаваха мудно източващото се улично движение. Рюна хвърли мнителен поглед към портокаловия сок в чашата му, но предвид политическите възгледи на баща ѝ, навярно бе свикнала, че има и алкохолни въздържатели. Или пък не. Нещо му навяваше подозрението, че не всички неписани партийни правила са били съвестно спазвани в семейство Молнес.
15
Заемането на дълга позиция при валутната търговия означава закупуването на определена валута с очакването тя да повиши стойността си спрямо друга и да донесе печалба. — Б.пр.